В статия за развоя на българската ономастика към 1985 г. проф. Йордан Заимов набелязва насоките „на бъдещото неотложно проучване на българското именно наследство, където в миналото е живяло или пък живее днес българско население, а именно в Унгария, Румъния, Албания, Гърция, Турция (Източна Тракия), както и в Югославия (Вардарска Македония и Източна Сърбия). От земите, от които има преселници в България, ще се използуват и данни, събрани от тях, а от другите области ще се събират исторически данни от наши и главно чужди извори.“[1]
Тук са представени наименования на местности в землището на село Присян, разположено на 10 километра южно от град Пирот, в северните склонове на Сува планина. Селото е купно, през него тече Присянска река. Извлечени са от краеведския труд „Присjан” от Часлав Спасич, издание 2001 г. Малка част от имената са извлечени от географски и топографски карти (ГИСр). Село Присян е присъединено към Сърбия още по време на войната от 1877-8 г. и след това остава в състава й. Принадлежало е на България само през военните години 1914-18 и 1941-44 г. След като прочетете ономастичните сведения в тази публикация сами може да си направите изводи за езиковата принадлежност на имената (лични и географски), а оттам и етническия характер на населението. Има още
