Село Горни Юруци, Крумовградско – минало и настояще

Етикети

горни юруци, история, крумовград, родопа планина, родопи, село

Горни  Юруци е най–югоизточно разположеното село в община Крумовград. Отстои на 50 км от общинския център и е почти на самата граница с Гърция. Къщите му са накацали на склон, в подножието на граничния връх Коджаеле, 1268 м надморска височина, който е първенецът в тоя дял на Източните Родопи. По данни от 70-те години на ХХ в., селото е било съставно и е включвало „с. Долно Юруци с 4-5 къщи и с. Горно Юруци с махали: Горна, Долна и Бурмовска” (Примовски 1973: 252). Край него минава р. Юрюклерска, която се влива по-надолу в Бяла река. А Бяла река се втича в Луда река, която пресича Димотишко по пътя си на изток, към р. Марица. Селото е типично балканско. В ниската част на планината вирее предимно дъб, а в по-високата – бук. Срещат се също габер, леска и осен. Преди Балканската война (1912-1913 г.) предишните му жители турци обработвали бука и го продавали в Одрин и околията (Примовски 1973: 252).

Стари Черковища в Пещерско

Етикети

географски имена, култови обекти, пещера, родопа планина, родопи, топонимия, църква, черковища

СТАРИ ЧЕРКОВИЩA В ПЕЩЕРСКО

(име и мeсто според данните на топонимичното проучване)

Топонимичното проучванe позволява да се уточнят култовите паметници в Пещерско, разрушени по времето на второто помохамеданчване в Северозападните Родопи. Свидетелства за техния брой и за самото разрушаване се срещат: 1) в бележката на Методи Драгинов, публикувана от Ст. Захариев[1] (стр. 68), където дословно е казано: „та расипаха сите църкви оть Костьнець до Станимъка 33 монастире и 218 цръкьiх; 2) в т. нар. Беловска хроника: „и расипаха от Станимака до Бана Самоковска цръки: 218 и манастире: 32[2].

Името Пампорово

Етикети

Пампорово, географско име, име, курорт, местни имена, планина, произход, родопи, ски, топоним

2013 година е юбилейна за Пампорово – родопският ски курорт навършва своята 80-годишнина. Започнал съществуването си като летовище с няколко пансиона през 1933 г. и достигайки апогея си по времето на социализма, сега Пампорово има световна слава на лъскав ски курорт, в който се провеждат състезания за Европейската купа. Един прозорлив родопчанин слага началото на Пампорово точно преди 80 години. Осмиван за това, че „в баир лозе сади“, и хокан заради дързостта си, Никола Чичовски от Чепеларе вдига първия пансион в родопския курорт през далечния август на 1933 г.

Произход на семейното име ГЕРЗИЛОВ в Широколъшко

Етикети

етимология, значение, лични имена (антропоними), произход, родопи, фамилно име

В Широколъшко (Солища и Широка лъка) е известно семейното име Герзилов, което буди интерес със странното си звучене. По сведение на Манол Манолов, уредник в Окръжния исторически музей в Смолян, всички Герзѝлови са наследници на преселник от Беломорието на име Герзѝл, който преди няколко века се заселил в с. Солища и основал рода Герзѝлци. Още преди Освобождението (1878 г.) част от тях започват да живеят и в Широка лъка, а след Балканската война се преселват в Девин.

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

гьоврен, етимология, значение, ойконим, планина, родопа планина, родопи, селищно име, село

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните.

История на село Фотиново според данните на местните имена

Етикети

история, местни имена, родопа планина, родопи, село, топоними, фотиново

Във високите части на Северозападните Родопи сред стари борови гори се намира с. Фотиново, Пазарджишко. За неговата прежна история почти нищо не се знае. Местните жители твърдят, че са турци, от което би следвало и историята на селището да се свърже с турско население в Северозападните Родопи. Но какво говорят фактите?

Местното име Чурика

Етикети

етимология, значение, перелик, родопа планина, родопи, свети кирик и юлита, снежник, чурика, широка лъка

Чурика е име на високопланинска местност (2171 м), която се намира на билото на Широколъшкия Снежник. В същата местност южно на 1 км от хижа „Перелик“ има параклис, посветен на християнските мъченици Кирик и майка му Юлита, денят на които е 15 юли и които са пострадали през 288 г. от новата ера по времето на римския император Диоклетиан, известен в историята с големите гонения на християните. На същия ден (преди последната църковно-календарна промяна той е 28 юли) в неда­лечното минало е ставал традиционен събор, посещаван от жители на Широколъшко и Смолянско (вж. М. Григоров, Чурика, Прелестни родопски кътове, в. „Родопска правда“, София, бр. 13 от 14 юли 1959 г., стр. 2).

Антропонимични данни за село Абланица, Неврокопско в османски данъчни регистри от XV век

Етикети

абланица, лични имена (антропоними), население, неврокоп, османски регистри, родопа планина, родопи, село

Запазените османски данъчни регистри от XV и XVI в. дават ценни сведения за българското население през този период в Родопите и Беломорието. В статията се публикуват антропонимични данни за населението на с. Абланица, Гоцеделчевско от средата на XV в., според които цялото му население е българско християнско. Така се оборват тезите на недобросъвестни изследвачи, според които българите мюсюлмани не са автохтонно местно население, а са мюсюлмани, преселили се на Балканите преди тук да се установят за дълго османските турци.

Какво означава местното име Турчиново

Етикети

географско име, местно име, родопа планина, родопи, топоними, турчиново

В Средна Родопа съществуват доста местности, чиито имена са образувани от словообразувателни основи Турчин- или Турч- с помощта на различни наставки, от които най-честа е -ово.

Такива местни имена са: Турчиново — 1. Ниви на склон южно на 1 км от заселката Кобилин дол на с. Аламовци (Златоградска община); 2. Гола бърчина северно на 1 км oт с. Аламовци; 3. Местност в с. Исьорен (българското му име е Брещене или Обрещене и сега се намира в Гърция); 4. Горната част на с. Ряка (Търънска община); 5. Нива на стръмен склон западно на 400 м от с. Търън; Турчиновото — равнинка в Рудозем, където сега е флотационната фабрика; Турчинско — нива южно от Смолян; Турчинакво — местност в средата на с. Долен (Златоградска община), където сега е училището; Турчино — висока гола бърчина северозападно на 400 м от заселката Касапско (Върбинска община), където някога е имало черквище, а сега — купчина камъни; Турчовото — стръмна нива северно на 1,5 км от заселката Равнища (Маданска община); Турчин мост (звукови варианти Турчи мост и Турчил мост) — малко мостче западно на няколко километра от гр. Неделино.

Названия на местности край с. Рудозем, Смоленско

Етикети

местни имена, родопа планина, родопи, рудозем, село, средни родопи, топоними

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 171-2. Слушани от Иванъ (Асанъ) Зеровъ отъ с. Рудоземъ.

Названия на местности край с. Исьорен, Ксантийско

Етикети

исьорен, ксанти, родопа планина, родопи, село, средни родопи, топоними

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 170-1. Слушани отъ  Ахмедъ Исенов отъ село Исьоренъ