Произходът и името на село Говедарци, Софийско

Етикети

географско име, говедарци, произход, самоков, самоковско поле, село, топоним

Село Говедарци се намира в северозападния дял на Рила планина, в котловина, разположена по течението на р. Черни Искър.

Много предания и .легенди, свързани с образуването и историята на селото, са живи в съзнанието на по-възрастните му жители[1].

Вероятно е траките да са открили тази долина и да са се заселили в нея[2]. Наоколо имало хубави пасища, планината изобилствувала с железни и златни руди, а „тракий­ските рудари странствували навсякъде, където имало руди и златен пясък по реките[3].“

За село Горни Пасарел

Етикети

горни пасарел, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоними

Думата Пасарел е римска и означава мост. Селото е разположено на десния брег на р. Искър, срещу с. Калково, на 45 км от София и само 15 от Самоков. В турско време тук имало три чифлика. На Рашид бег, на Хусни бег, на Кюлле Хасан. Ужасни оргии вършили турците с момичетата аргатки през време на жътва. Хоро се вило на чифлишките дворове и цигански зурни и тъпани вдигали шум до Бога, а развалените читашки синове посочвали от чардака, коя гяурка да се доведе при тех, за да задоволят скотските си страсти.

За село Широки дол (Самоковско)

Етикети

местно име, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоними, широки дол

Между възвишението Средна гора – продължение на Продановския рид, и полите на Плана се открива един действително широк дол, низ който лъкатуши р. Палакария. Там, където тя възвива, за да вземе североизточна посока, в едно деренце на широкодолската рекичка – Влечова река – на 875 м над морето е разположено селото. Както се вижда, то е взело името си от местото, където е разположено. Към 1860 г. селото имало 50 къщи, на 1873 г. – 54 къщи, с 114 мъже, на 1900 г. – 764 жители, на 1910 г. – 939, на 1920 г. – 1052, на 1926 г. – 1222 жители.

За Бели Искър (Самоковско)

Етикети

бели искър, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоними

Ами Буе, който минава през него на 1842 г., нарича го Махала с 30 къщи население; в тефтера на Г. Захариев Костов (Чорбаджийски) през 1852 г. е наречен по турски Ак Искър (Бел Искър), с 34 къщи, а на 1873 г. имал 37 къщи със 120 души мъжко население. Според статистиката на 1900 г. имал 557 души, на 1910 г. – 661, на 1920 г. – 708, на 1926 г. – 875. От Освобождението до 1910 г. селото се числило в доспейската община, а от тогава се обособява в самостоятелна такава.

За село Продановци (Самоковско)

Етикети

местни имена, микротопоним, продановци, самоков, самоковско поле, топоними

Два км на северозапад от Самоков, в полите на Продановския рид, между две вади, прокарани от Искъра, на 920 м над морето е разположено селото. Името му показва, че в него живеят наследници или потомци на некой си Продан. Изглежда че е било старо римско селище, защото до него се намира голема изкуствена могила, каквито римляните издигали на заслужили хора, само че разкопките, които направи бившия учител г. Хр. Марков, не дадоха резултат; сетне в селото и около него по нивите се изкопават стари тухли и камъни, отломки от зидини. Тука се намери и една медна плоча, войнишки диплом, от времето на Максентия и Максима, а на могилата при дагановата воденица се изкопаха човешки кости. Около 1858 г. селото имало 17 къщи, на 1873 г. 27 къщи, 100 души мъже, на 1900 г. – 348 жители, на 1910 г. – 449, на 1920 г. – 515, на 1926 г. – 535 жители.

Към местните имена на Ковачевци (Самоковско)

Етикети

ковачевци, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоними

     Преданието казва, че в далечно минало дошли по тия места двама братя, от които единият ковач, заселил Ковачевци, а другият свещеник, заселил Поповяне. Нашите стари хора наричали ковачи и майсторите в видните и маданите, и понеже тука имало много видни, възможно е да е имало цело село такива майстори. Дали има нещо общо това село с Ковачевци в Радомирско, нищо положително не може да се каже.

За село Яребковица (Самоковско)

Етикети

местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоним, яребковица

Според легендите селото съществува още от турско време. Първоначално се е намирало в ниското, между двата хълма в местността Селището, при Студената вода. Там се намира и старото гробище. При един турски набег голяма част от населението е изклана, друга е затворена в черквата и подпалена, а останалата е пръсната из близките възвишения и създава впоследствие отделни махали. Пак според легендата в селото живеели и турци, като първия убит по времето на набега е бил Колюш Ага, който се е опитал да защити хората от селото.

За село Злокучене (Самоков)

Етикети

злокучене, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоним

Злокучене се намира на 6 км северно от Самоков. На юг то граничи със село Драгушиново, на север с изселеното село Шишманово, а на запад с Широки дол. Сигурно ще ви порази фактът, че Злокучене е известно и като Слънчев брег. Красивият пейзаж наоколо е хълмист. Преди време селото се е намирало около коритото на река Искър, но след наводнението, за което ще прочетете малко по-надолу, то се е преместило в по-високите части.

За село Клисура (Самоковско)

Етикети

клисура, местни имена, микротопоним, рила, самоков, самоковско поле, топоним

Думата Клисура е римска, преиначена от врата. Бенедикт Курипешич, който минал тук на 7 януарий 1531 год., нарича селото Слатино бърдо. Действително, има и сега местност, носеща името Речно бърдо, гдето е построено новото училище. Възможно е, реката тогаз да се е казвала Слатина, а сега нема име. В турските официални документи това село се именува Дервен лала или само Лала, понеже Лала Шахин в своите налитания в България достигнал до тоя проход и султан Мурад заповедал да го наречат на негово име. По-характерни имена на места в неговата мера са: Каур чал, Катър йол, Хайдушки кладенец. Оброчища са: „Св. Георги”, „Св. Никола”, „Св. Димитрий”, „Св. Илия”, „Св. Богородица”, „Св. Врач”, „Св. Петка”.

За село Алино (Самоковско)

Етикети

алино, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоним

Според разказите на селяните, името му произлиза от некой си Халил, който имал чифлик тука, около него се заселили няколко аргати, та се образувала бифлиджанска махала. По-нагоре по селската река е Горната махала, а в ново време се образувала и трета махала към изхода на селото, наречена Рогачева. През XIX в. чифлика минал във владение на семействата Кировци, Мальовци и Чупетловци, които го продали на Хр. Перниклията от Самоков, а от него минава в ръцете на днешните притежатели.

За село Доспèй махала (Самоковско)

Етикети

доспей, местни имена, микротопоним, рила, самоков, самоковско поле, топоним

Доспèй махала е присъединено към с. Говедарци през 1965 г.. Не бива да се бърка със село Долен Доспей, по-късно само Доспей.

Някога в местността Чифлика, на 2,5 км над днешното село, в дясно от р. Лъкатица, и под селото, се по същия баир, имало егреци на с. Доспей. По-късно жителите на тия егреци се заселили на мястото, гдето е сегашното село и образували Доспей махала, по право Симоновци. По-главни родове в него били: Джамбазите, Марковци, Шумановци, Кленовци, Джорговци и пр.