Старинни селищни имена в община Роман

Етикети

етимология, значение, мушат, ойконим, роман, северозападна българия, селищно име, стояново, топоним, хубавене, хуйовене

До издаването на МЗ № 3779 на 01.12.1934 г. село Кирилово, общ. Роман е носело името Мушат. По-късно по идеологически подбуди името на това село отново е сменено на Стояново (1947), по-късно уточнено Стоя̀новци (Михайлов 2008: 547). Какви са били мотивите това име да се включи в списъка за преименуване на 32,6% от всички селищни имена в България през 1934 г. не е съвсем ясно. Основната причина все пак ще да е замяна на турско-арабско-персийски имена в царство България с български такива (Михайлов 2012: 154). Дали обаче Мушат е чуждо име? Определено не е, като следват нашите доводи, които към онова време изглежда не са били известни.

Бележки върху агронимите в село Кутово (Видинско)

Етикети

агроним, билингвизъм, видин, двуезичие, едноезичие, кутово, местни имена, микротопоним, монолингвизъм, северозапад, северозападна българия, село

В статията се описват и се прави рабор на имената на местности като част от топонимията на с. Кутово, Видинско. Изследваната топонимната система има общи елементи както с двуезичната система на местните имена в крайния български Северозапад и по поречието на р. Дунав, така и с едноезичната във Видинско.

Книга: Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент

Етикети

влашки елемент, лични имена (антропоними), северозападна българия

В монографията Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент Л. Селимски анализира по фонетичен състав, етимологичен произход и словообразувателен строеж антропонимите с влашки семантичен или структурен компонент.

Повечето от разгледаните в работата фамилни имена (ФИ) и прозвища са получили ономастични решения в други трудове: Местните названия от Ломско (1951) от Ив. Дуриданов; Речник на личните и фамилните имена у българите (1969) от Ст. Илчев; Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия (1995) от Н. Ковачев и др. Тези решения не задоволяватавтора и той, използвайки многоброен илюстративен материал от широк кръг от източници, с помощта на сравнително-историческия метод предлага на читателя алтернативни тълкувания на ФИ, които са включени в българската антропонимична система.

Към историята на Дърманци (общ. Мездра)

Етикети

враца, врачански балкан, дърманци, искър, мездра, северозападна българия, село, топоними

Първоначално преселниците се заселват в месността Селището близо до р. Искър. Тогава реката била дълбока и чиста, през зимата замръзвала и се образувал дълбок лед. Населението обичало да се весели върху леда, но веднъж по време на сватба когато сватбарите потропвали ритмично, леда  се пропукал и всички,  които били върху него потънали в ледените води на реката. Така тази сватба се превърнала в кървава, останалите жители проклели това място  и водени от старейшината дядо Вълко и неговите синове, се преселили на сегашното място където се намира и до ден днешен.

Към историята на Върбешница (общ. Мездра)

Етикети

враца, врачански балкан, върбешница, мездра, местни имена, северозападна българия, село, топоними

Село Върбешница е разположено в южния склон на бърдо Веслец, което е част от Западния Предбалкан. Надморската му височина е 320-380 м . Отстои на 10 км от гр. Враца и на 5 км от гр. Мездра. То е едно от 28-те съставни селища на селищната система на Мездра. На изток  землището на селото граничи  с тези на селата Горна Кремена и Долна Кремена, на юг – с Боденец, на запад и югозапад – с Костелево и Крапец, на северозапад – с Веслец и Горно Пещене. По-рано, до 3 април 1945 г., когато населената местност Върбешки Веслец принадлежеше към с. Върбешница, землището граничело и с това на с. Мраморен.

Към историята на Брусен (общ. Мездра)

Етикети

брусен, враца, врачански балкан, мездра, местни имена, северозападна българия, село, топоними

Ако се върнем в годините в края на 18 в., селото е било разположено по всяка вероятност в местността Кошушто поле или в местността Петков дол, която е на юг от жп. линията София- Варна, след жп моста при електроцентралата на Балабанов. Тази местност е в склоновете на възвишение, а като основание за това становище могат да послужат следните фактори:

Към историята на Боденец (общ. Мездра)

Етикети

боденец, враца, врачански балкан, мездра, местни имена, северозападна българия, село, топоними

Землището на с. Боденец е разположено в предбалканските райони на Северозападна България, в подножието на Врачанския балкан, на северозапад от поречието на р. Искър. През територията му минават Крапешка бара, Върбешка бара и Боденски дол.