Костадинова река – старо селищно име

Етикети

географски имена, заселка, мадан, ойконим, родопа планина, родопи, селищно име, топоним

Най-малката заселка в околността на Мадан е Хаджийски дол, разположена на около 4 км южно от града. Тя се състои от няколко къщи и носи името на дола, край който се намира. Това е река, която идва от заселката Върба и в горното си течение се нарича Върбенско дере (Върбенска река), а от заселката Хаджийски дол получава званичното си име. Тази река обаче има свое старо българско име Костадинова река, съобщено от жители на близката заселка Бориново (Г. Христов, Местните имена в Маданско, С., БАН, 1964, с. 224).

Селищното име Бялковци

Етикети

географски имена, мадан, родопа планина, родопи, селищно име, село, топоним

На няколко километра южно от гр. Мадан, на левия бряг на маданската Голяма река, се намира заселката Койнарци. Всъщност това са две махалички една до друга — Бял­ковци и Койнарци. Точният местен изговор на името на първата заселка е Белковци с широко -е-. Не е известно защо днес селището се нари­ча Койнарци, след като при първото преброяване на края след освобождението му от турска власт е записана маха­ла Бялковци, а не Койнарци: „Към м. Аврамовци се числят махалите Бялковци и Хад­жийска“ (Списък на населе­ните места в Царство Бълга­рия според преброяването на 31 декемврий 1920 год., С., 1924, с. 30, бел. 21 под черта). Днес заселката Аврамовци, наричана още и Аврамовска махала, е причислена към Ма­дан, а Хаджийската махала носи по-честото име Хаджий­ски дол, местен изговор Хажицки дол.

Каниево – старото селищно име на Две тополи

Етикети

ардинско, географски имена, две могили, каниево, родопа планина, родопи, селищно име, село, топоним

Село Две тополи в бившата Ардинска околия околия (сега в община Баните, Пловдивска област) се намира на десетина километра източно от с. Загражден. То носи днешното си име от 1934 г., а дотогава се е наричало званично Ахатлар кебир, име, дадено от турската власт преди 1912 г. При първото преброяване селото има 763 жители в 121 домакинства (Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 г.. С., 1924, с. 24). През 1985 г. то е наброявало 52 души.

Селищното име Есенище

Етикети

географско име, есенище, заселка, махала, родопа планина, родопи, селищно име, село, смолянско, топоним, турян

На половин километър югозападно от с. Турян, Смолянско, се нами­ра заселката Есенище (ударението е върху първата тласна, а местният изговор е Йесенище), която има два­десетина къщи. При първото пре­брояване на края след освобожде­нието му през 1912 г. Есенище на­броява 71 жители в 16 домакинства (Списък на населените места в Цар­ство България според преброяване­то на 31 декемврий 1920 год., С., 1924, с. 31).

Географските имена разказват… Старцево

Етикети

географски имена, родопа планина, родопи, село, старцево, топоним

Големите, белосани старцевски къщи са обърнати на юг към слънцето, сякаш устремени към светлина­та, както са устремени към нея и знанието тукашни­те хора. От три години основното училище в селото прерасна в гимназия. През миналата учебна година деветокласниците, ръководени от преподавателя по гео­графия, събраха сто деветдесет и девет наименова­ния на географски обекти от землището на селото, които бяха класифицирани и подредени в картотека. Какво ни разказват тези имена?

Курил, Курило – родови имена

Етикети

географски имена, етимология, значение, курило, лични имена, произход, родови имена, селищно име, село, топоним

Колкото повече биват разгадавани тайните на българските селищни имена, толкова по-убедително се налага изводът, че почти всички от запазените от векове названия на села крият в своя състав някакво родово име. Това родово име е най-вече лично име или презиме (по същество прякор, прозвище) на основателя на селището. Обикновено прякорът отразява лични физически и душевни качества, а прозвището — занаята, общественото положение.

Името на село Каран Върбовка

Етикети

върбовка, географско име, две могили, значение, каран върбовка, ойконим, произход, русе, русенско, селищно име, село, топоним

Името на с. Каран Върбовка, което лежи източно от гр. Бяла, недалеч от р. Черни Лом, е засвидетелствувано в турски документ от 1734 г. под формата Вирбуфка[1]. От тази податка може да се съди, че първоначално това име е гласяло само Върбовка. То се повтаря в този вид в Горнооряховско и Севлиевско. Селото в Горнооряховско се е наричало по-преди Бей Върбовка, а селото в Севлиевско Даа Върбовка „планинска Върбовка“.

Името на село Мортагоново

Етикети

мортагоново, разград, селищно име, село, топоним

И името на село Мортагоново, както и имената на други селища, особено в Североизточна България — Кардам, Тервел, Крумово, Кубрат и пр. са свързани с имената на царе от Първата българска държава и са получили тия си имена от 1934 г. От тази дата е преименувано и село Ахмак (Ахмач) в Мортагоново. Наречено е така по името ма българския цар Омуртаг, но с тази друга форма, за да не става повторение и объркване с името на гр. Омуртаг (предишно Осман пазар) Как се е явила тази форма?

Името Гашня

Етикети

гашня, етимология, значение, произход, река, родопа планина, родопи, топоним, хидроним

Напоследък река Гашня в Родопите придоби национална и международна лоша слава, тъй като се показва жалкото й състоянието днес в резултат на отклоняване на водите към водноелектрическа централа. Цялото 6 минутно видео на „Дойче веле“ можете да видите тук. Разширена и обзорна статия по въпроса за водните ресурси – виж. Научно-популярната статия за името на река Гашня – неговото значение и произход, писана още в 1983 г. – по-долу.

Широково, Русенско

Етикети

русе, селищно име, село, топоним, широково

Стоя пред Кирли канара, развълнуван и заинтригуван от вида на четирите рида с издълбани големи ниши в здравата скала. Като ехо от поколение на поколение хората от село Широково, Русенски окръг, повтарят само една единствена дума, която трябва да бъде и название, и обяснение — Манас­тирът.

Най-старото име на Каблешково

Етикети

биберна, височина, каблешково, османски регистри, селищно име, село, топоним

Град Каблешково е разположен на границата между южните склонове на Източна Стара планина и Бургаската низина в подножието на Малката Айтоска планина на 140 м надморска височина. До 1934 г. селото се е наричало Даутлий (Давутлии). Признато е за град с Указ от 29 август 1969 г.