Към името на село Бучуковци

Етикети

бучуковци, дряново, етимология, селищно име, село, стара планина, топоним, царева ливада

Село Бучу̀ковци се намира в община Дряново, област Габрово. Разположено е на югоизточен склон след село Върбаново по главния шосеен път за Трявна от Дряново. През 1887 г. заедно с изчезналото село Пепеляна то брои 237 жители, а в 1965 г. – 133. Има стара църква, която обслужва и съседните колиби. Землището на селото е прорязано от калдъръмите на Римския път към Верея, а около селото има четири тракийски могили. Църквата в Бучуковци е първата, построена в колибарско селище в Дряновска околия. Знае се, че по време на турското робство бил абсолютно забранен строежа на нови църкви, разрешавал се само ремонт на вече съществуващи. За построяването на нова църква се изисквал специален ферман, за който се чакало дълго, струвал скъпо и за него се изисквали голямо ходатайстване и подкупи.

Името Пампорово

Етикети

Пампорово, географско име, име, курорт, местни имена, планина, произход, родопи, ски, топоним

2013 година е юбилейна за Пампорово – родопският ски курорт навършва своята 80-годишнина. Започнал съществуването си като летовище с няколко пансиона през 1933 г. и достигайки апогея си по времето на социализма, сега Пампорово има световна слава на лъскав ски курорт, в който се провеждат състезания за Европейската купа. Един прозорлив родопчанин слага началото на Пампорово точно преди 80 години. Осмиван за това, че „в баир лозе сади“, и хокан заради дързостта си, Никола Чичовски от Чепеларе вдига първия пансион в родопския курорт през далечния август на 1933 г.

Произходът и името на село Говедарци, Софийско

Етикети

географско име, говедарци, произход, самоков, самоковско поле, село, топоним

Село Говедарци се намира в северозападния дял на Рила планина, в котловина, разположена по течението на р. Черни Искър.

Много предания и .легенди, свързани с образуването и историята на селото, са живи в съзнанието на по-възрастните му жители[1].

Вероятно е траките да са открили тази долина и да са се заселили в нея[2]. Наоколо имало хубави пасища, планината изобилствувала с железни и златни руди, а „тракий­ските рудари странствували навсякъде, където имало руди и златен пясък по реките[3].“

Българският език в Албания и Косово

Етикети

албания, бугарска чесма, език, езиковед, езикознание, косово, лучия антонова, ораховац, предаване, призрен, раховац, телевизионно предаване, топоним

Видео пост. Българският език в Албания и Косово – предаване „Час по България“ с гост проф. Лучия Антонова, Институт за български език при БАН. Предаването представлява общ интерес, както и по-специално с известието за топонима Бугарска чесма в село Раховац, Призренско в Косово.

Бележка за личното име Арил

Етикети

Македония, арил, ариле, гърция, лично име, манастир, провадия, топоним

Личното име Арил се открива в османските данъчни описи на скотовъдците за 1573 г. в село Манастир, каза Провадия в днешна североизточна България – „Давид, зет на Арил“ (Петров 1988б: 220). Сега-засега това е единственото писмено свидетелство на това рядко лично име. Нека видим как е застъпено то в езика на земята – топонимията.

Справка за село Сѝндел

Етикети

аврен, варненска област, варненско, селищно име, синдел, топоним

В края на годината то ест времето за равносметка разбор на натрупаните материали без особена възможност да бъдат допълнени с нови сведения, обикновено пристъпваме към публикуването им. Възможно е в бъдеще да бъдат допълнени и обновени. В тази справка става дума за село Синдел, община Аврен, област Варна. Сведенията са кратки.

Старинното село Прилеп/ Добрал

Етикети

добрал, етимология, източна стара планина, прилеп, ришки проход, селищно име, село, топоним

В южния край на Ришкия проход на възвишение до р. Луда Камчия e село Добрал (дн. Прилеп). Името му се обяснява с това, че е прилепено до баир. На сегашното си място е от преди Първата българска държава. Не е местено, въпреки че е ограбвано при всяка война, тъй като е на проходния път. В околностите му, и по-точно на височината Кузо, има старо кале – развалините на средновековна крепост.

За името на село Хотанца, Русенско и Хотал, Карнобатско

Етикети

етимология, ойконим, русе, селищно име, село, топоним, хотал, хоталич, хотанца, хотел

Хотàнца е селище, разположено на 26 км югоизточно от Русе. Проследени от север на юг то гранични със селищата Юделник, Тетово, Ново село, Долно Абланово и Просена. В руската триверстова карта от 1878 г. е записано Отанцьi и Хотанец.

Спрежовски кайряк – из топонимията на Варненско (5)

Етикети

бележки, варненска област, варненско, дебелец, етимология, местно име, село, топографска карта, топоним, цонево, язовир

Спрежовски кайряк представлява горист склон, 9,6 ЮЮИ от с. Цонево, общ. Дългопол, в землището на Дебелец. Според Куцаров спреж е название на билка, употребявана за лекуване на овцете в говора на село Еркеч (2009: 232). Спреж е друго название за билката кукуряк, Helleborus Odorus L. (МБотР: 179).

За наименованието Клептуз

Етикети

асклепий, велинград, клептуз, клептуза, къпалня, митология, топоним

Един от забележителните природни обекти във Велинград е хълмът Клептуз, известен с боровата си гора, с топлите мине­рални води и със студения карстов извор, от чиито води се обра­зуват две езера. Това е красив природен дар, дооформен от чо­вешката ръка, който буди интерес както у местните жители, та­ка и у хилядите летовници, които посещават града всяка година.

Заселването на Котел

Етикети

котел, селище, селищно име, стара планина, топоним

Всички предположения, че Котел в днешното си местоположение е старо селище, са опровергани от историческата истина.

В брой 1 на „Български орел“ от 20 април 1846 г. Иван Богоров отбелязва, че Котел отначало е бил съвсем малко селище. То се уголемило към 1545 г. с преселници от с. Новачка, които били пропъдени от един зъл кадия…