Коматево е село, днес квартал южно от Пловдив. Селото е известно документално още от 1477 г. като войнуганско. Руси Стойков разчита името Комат гиран, регистрирано през 1576-7 г. в опис на данъкоплатците джелепкешани в каза Филибе. В бележка под линия цитира сведение от П. Делирадев, че край селото са открити следи от римски водопроводи (виж). Според него Комат гиран означава част от водопровод и по този начин се е получило селищното име (Стойков 1960: 430). Всъщност геран означава ‘кладенец, чиято вода се вади с кобилица‘. През 1635 г. в османски документ името на селището е представено с формата Комад и 10 домакинства (ханета). По-късно, през 1651 г. отново е записано Комад с 15 домакинства (ТИБИ 8: 20, 215). Село Босиловче с друго име Комат е съществувало в близост до село Злокучане, днес Драгинац, недалеч от град Бабушница, Сърбия. В съкратен регистър на Пиротски кадилък, османски документ от 1530 г., е отбелязано с 2 домакинства и приход за хазната от 1923 акчета (Катич 2010: 185). Село Комати се намира в Южна Албания, околия Саранда (близо до Адриатическото крайбрежие). Същото име Комати се наблюдава на Австрийска карта от ок. 1900-10 г., днес изчезнало село, западно от село Катакали (Κατάκαλη) в дем Дескати, Гърция. Един от старите, южни квартали на Сараево в Босна носи името Коматин. Местност Коматаница се намира източно от Нова Загора, Коматан се открива при село Садина, Поповско; Коматница при село Брестово, общ. Симитли. Последното по-рано е гласяло *Коматиница, видно от запазеното днес производно Коматински скали.
При това съвсем уверено се възстановява лично име (ЛИ) *Комат, доразвито после с –ин, с –ан (с уголемителна функция, срв. великан, грамадан), каквито примери наблюдаваме често (Варадин, Кубадин). При Николай Тодоров в „Български именник в нова и стара Европа“ с. 66 са дадени примерите – Коматов, Коматин, Коматина, и бележка от автора за сравнение с тракийските Komoti, Komaso. На същото място са дадени и българските Комо, Комов и Комьо, сравними с тракийското Komoto. По-натам той съпоставя горните три имена с отбелязваните в трудовете като старокелтски имена Comatia, Comato, Comatimara (Пак там: 127). В допълнение е селищносто име Комидава в Дакия, записано от Птолемей – Κομίδαυα (Георгиев 1977: 184). Регистирано е още едно име Cumudeba, някъде в областта на Ремесиана (дн. Бела Паланка, Сърбия). За строежа сравни имената Грознат (в Грознатовци), Дукат (в Дукатино), Любат (в Любатовци) и др.
Сръбските селищни имена Комадине (едното в общ. Иваньица, другото в Приеполе), също се обясняват с жителско име от ЛИ *Комад и –ин. Тук т>д при проширяване на името *Комат със суфикс –ин е нормално явление.
Уместно е да се повдигне въпроса за произхода и значението на името на град Комотини (преди Гюмюрджина, с първа форма Кумуцина у Йоан VI Кантакузин в началото на XIV-и век). Според гръцки учени името е от Комитиса, т.е съпруга на управител на комитат или по името на основател на име Кумуцис (виж). Не се коментира как Кантакузин, сам грък, изкривява първия вариант, ако то е било типично гръцко. Факт е, че преди днешния град в района съществува тракийско селище, чието име е запазено по името на едноименната римска пътна станция по Вия Егнатия – Breierophara. Все пак сравни тракийското ЛИ Komoti с днешното име на града и суфикс -ин(и).
Допълнителна причина за повдигане на този въпрос е документираното, засега с неустановено местоположение, изчезнало село Комотин в Охридско, в което към 1634 г. са данъчно облагани 11 домакинства (ТИБИ 7: 360). Видно е, става дума за строеж Комот-ин, като се възстановява ЛИ *Комота, досега нерегистрирано. По строеж наподобява Калота, Малота, Снегота, Тихота и др.
Любопитно е да се добави и името Lacus Comacinus – засвидетелстваното през 4 век в латински извори име на днешното езеро Комо в Северна Италия. Най-старото му име е Lacus Larius, което вече не се използва. Окончанията –us са типично латински и без тях наблюдаваме форма *Lac Comacin ‘езеро Комачин‘. Днес това име се е запазило само в името на островчето Isola Comacina и селцето Sala Comacina. Една от версиите за произхода на името е от лат. cum machinis, което е нелепо в случая с географски наименования. Друга версия свърза съвременната версия на името Como с лат. Comum, което изхожда от келтското *kumbos, cumba ‘долина‘. Тази версия също не издържа семантично (смислово), и не обяснява изчезването на средисловното –б–. В ползвания труд на Н. Тодоров всъщност е засвидетелствано старокелтско име Como, сравнимо с нашето Комо (Тодоров 2008: 127), но както посочихме по-стара форма е Comacinus.
Добре известно е, че в района на гр. Милано се намира една от най-големите концентрации на топоними от български произход в Италия. Само на 10 км от градеца Комо е Булгарограсо. Исторически засвидетелствано е компактното заселване на българи, водени от Алцек, брат на Аспарух през VIII-и век. Писмени сведения за заселване на българи в Италия имаме от средата на V в., когато Атила завзел Северна Италия и стигнал до Рим. Там сключил договор с папата, след което се оттеглил в Панония. Група българи се заселила в Италия след разпадането на империята на Атила. През 569 г. лангобардският крал Албоин, заедно с българи, населяващи западните части на Панония, завладели северните области на Италия – Ломбардия, Етрурия и Лигурия. Те довели със себе си и други съюзни племена (гепиди, сармати, севери) и се заселили около Венеция и Нарзес в земи, които били обезлюдени от чумата и войните. През V и VІ в. на Апенинския полуостров вече имало оформени няколко български колонии. Тогава толкова еретично ли е да се свърже името на езерото Комо (<Комачин) с разглежданите имена *Комат, Коматин, *Комота? При все това, че днешното име на езерото Como отново съвпада с личните имена Комо и Комьо напълно. Също така сравни суфикса на името Комачин с топонимите Багачин и Парачин и ЛИ Лачин – на революционер и историческа личност от IX-и век, като суфиксът –чин се счита за древнобългарски.
Същият процес на развитие се забелязва при топонимите Варадин (от *Варад/т), Кубадин (от *Кубат чрез РИ Кубатювци (СбР: 138). Тогава Варадин може да се обясни със стб. варити ‘предварям, бързам‘ – пожелателно име, смислово Бързан. Съществува успоредната форма – заличената от списъците на населените места махала Варад, към село Могилица, общ. Смолян (РГН). В монографията за Смолянските местни имена последното е обяснено с диалектното варàд ‘улей, по който водата се стича във воденица, тепавица, дъскорезница‘. На други места из Родопи се срещат формите варàт и варàк (Саламбашев 1976: 106). В светлината на приведените примери за антропоними на –ат свързването на името на заселката Варад с името на основател ни се струва по-вероятна за селище разположено на височина. Странно, Саламбашев на с. 17 разяснява, че името Варад е от 1934 г. насам и е свързано с родовото име Варадилови – старосеселци. При това състояние едва ли Варад/Варадин имат семантика ‘улей’ и под. Според Заимов (1994: 44, 48) Варадин е от Верадин, а то от Вяра. Тук се касае за отделно име и смисъл, обяснено вече.
Кубадин е по-интересното име от двете споменати поради наличие на историческото аристократично име Кубер, което може да се разложи до Куб-ер, като лични имена на –ер се срещат рядко у нас (срв. бус-ер ‘чим’, дън-ер, зъб-ер, кос-ер, кук-ер, стож-ер, туф-ер ‘туфа’, Кич-ер, Щуд-ер), но се среща и формата Куб-ар. Форма Кубат засега не е забелязана. Успоредици се явяват речните имена (хидроними) – Кубарня, Кубово дере, микротопонимите – Кубашево (Белиш, Троянско), Кубанова орница (Буйновци, Елена), Кубашки път (Николаево, Сливенско), Кубашкото (Самуилово, Сливенско) – всички почерпени от РГН.
И така, името на квартал Коматево няма и не може да има нещо общо с простонародното обяснение от комат ‘голям къшей хляб‘. Както голяма част от селищните имена то произлиза от лично име, което в случая е доста старинно и рядко срещано. Стана пределно ясно, че в посочените примери се касае за обща основа *ком(-а, -о), която с различни суфикси образува производни лични имена – Ком-ат, Ком-ота и т.н., чиято етимология засега не е ясна. Предвид археологическите сведения за тракийско поселище Коматево ще да е старо селище, унищожавано и преосновавано през вековете. Следва да се вземат под внимание засвидетелстваните тракийски (дакийски) лични имена – Comosicus, Komakiza, Komozoi (виж), както и топонима Combrea (Халкидически полуостров), известен ни чрез Херодот (виж, с. 177).
Извори и литература:
АТК – Топографска карта на Генералния щаб на Австро-Унгарската империя, ок. 1900-1910 г., интернет версия.
Георгиев 1977 – Георгиев, Владимир. Траките и техния език, Сф., 1977.
Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.
Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.
Катич 2010 – Катич, Татяна и Амедоски, Драгана. // В: Известия на държавните архиви, № 99, Сф., 2010.
РГН – Регистър на географските названия в България, интернет.
Саламбашев 1976 – Саламбашев, Анастас. Местните имена в Смолянско, Сф., 1976.
СбР – Сборник Родина, кн. 1, Пловдив, 1939.
Стойков 1960 – Стойков, Руси. // В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Стоян Романски, Сф., 1960.
ТИБИ 7 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 1986.
ТИБИ 8 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 2001.
Тодоров 2008 – Тодоров, Николай. Българският именник в нова и стара Европа, Сф., 2008.
Интернет:
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0064:entry=larius-lacus-geo
https://en.wikipedia.org/wiki/Comacine_masters
https://www.etymonline.com/word/coomb
https://www.etymonline.com/word/como
Т о п о н и м и о 
