За „Топонимио“

Какво е топоним?

     Топонимията (от гр. думи топосмясто’ и ‘онома ‘наименование’) е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите. Ономастиката от своя страна е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко лични имена (антропонимия), но също и имена на географски понятия (топономастика) .

     Топонимите (местните имена, земеписните имена, географските имена) са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на земи (фамилни имена, титли, прякори, звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа. Местните имена са многовековна неръкотворна книга, която запознава поколенията с присъствието на едни или други народи на дадена територия. Освен всичко друго дава сведения за развитието на езика, неговите наречия.

     toponymie1_bgУ нас, пръв, който се интересувал и е събирал топографски имена от нашите земи е бил Георги С. Раковски в предговора на проектираната ІІІ част на „Показалеца” съобщава, че „името Котел на санскрит означава умалено, оградено с крепости място” (Г. С. Раковски, Показалец и ръководство І, Одеса 1859 г.), а в третата част казва, че топонимията на този град показва връзка с равнините на Индия и една от нашите няколко държава в Азия.
Петко Р. Славейков е събирал имена от всички краища на България с намерението да издаде своя „Географски и исторически словар на Балканския полуостров”, но този материал е изгорял в пламъците на Старозагорския пожар през 1877 г. В него той обяснява значението на някои имена, което е видно от статията му „Няколко думи за Пловдив”, сп. Наука (1882г.). Константин Иречек, както в своята „История на българите”, „Военният път от България до Цариград” и в Пътувания по България се спира върху произхода и значението на селищни и речни имена по българките земи. И Марин Дринов се спира върху някои топографски имена.

     Интерес към местните имена са имали и проф. Иван Шишманов, проф. Анастас Иширков, проф. Стефан Младенов, проф. Д. Дечев, Ж. Чанков и др.

     topo_tree_bgДруг който се занимавал задълбочено с топонимията на България е Васил Миков, археолог и историк, уредник на Народния музей („Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“, 1943 г.).  В ново време  създателят на центъра за българска ономастика към Великотърновския университет – проф . Николай Ковачев, проф. Йордан Заимов (възстановил т. нар. Битолски надпис и нанесъл удар срещу македонизма), проф. Тодор Балкански (завеждащ секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН) и както и много други научни работници, краеведи и др.

     Повече за ономастиката и нейното развитие в България – тук.


За блога

     „Топонимио“ е любителски дневник (блог), създаден през юли 2014 г., в който се приютяват интересни и любопитни сведения за миналото, настоящето и бъдещето на местните имена от България и близката чужбина, според интересите и търсенията на автора. Собствените материали са около 20% от общия обем.

       От създаването на блога насам са публукувани над 200 материала, някои от които са уникални – извлечени от писмени извори, и не се намират в световната мрежа. Статиите са категоризирани с името на автора им за по-лесно търсене. Срещаните остарели думи или термини са обяснени накратко в бележка под линия или в нарочен речник – тук.

         Секция А-Я съдържа азбучен списък на статии за отделни селища от нашето езиково землище. Събраният материал е фокусиран върху топонимите (географските назвнаия), за по-добро изясняване на които, е съпроводен с обилни исторически, археологически и др. сведения. За бърза навигация използвайте Ctrl+F и името на търсеното селище.

      Новост е секцията Антропоними, където е поместен кратък списък с някои по-интересни български фамилни имена с непрозрачен произход и значение. Това са предимно имена на обществени личности, които се появяват в медийното пространство или са попадали в полезрението на автора. По-изчерпателно представяне на личните имена е поместено тук.

        Ако сте харесали съдържанието, имате предложения за добавяне на сведения или материали – ползвайте няколкото метода за това – коментар (невидим преди одобрение) или следния имейл: toponymioATgmail.com (AT следва да се замени със символа, известен като маймунка).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s