За „Топонимио“

Какво е топоним?

Топонимията (от гр. думи топос ‘място’ и ‘онома ‘наименование’) е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите. Ономастиката от своя страна е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко лични имена (антропонимия), но също и имена на географски понятия (топонимия, рядко топономастика) .

Топонимите (местните имена, земеписните имена, географските имена) са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на земи (фамилни имена, титли, прякори, звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа. Местните имена са многовековна неръкотворна книга, която запознава поколенията с присъствието на едни или други народи на дадена територия. Освен всичко друго дава сведения за развитието на езика, неговите наречия. За още сведения виж статията „Какво е ономастика?“.

У нас, пръв, който се интересувал и е събирал топографски имена от нашите земи е бил Георги С. Раковски в предговора на проектираната ІІІ част на „Показалеца” съобщава, че „името Котел на санскрит означава умалено, оградено с крепости място” (Г. С. Раковски, Показалец и ръководство І, Одеса 1859 г.), а в третата част казва, че топонимията на този град показва връзка с равнините на Индия и една от нашите няколко държава в Азия.
Петко Р. Славейков е събирал имена от всички краища на България с намерението да издаде своя „Географски и исторически словар на Балканския полуостров”, но този материал е изгорял в пламъците на Старозагорския пожар през 1877 г. В него той обяснява значението на някои имена, което е видно от статията му „Няколко думи за Пловдив”, сп. Наука (1882г.). Константин Иречек, както в своята „История на българите”, „Военният път от България до Цариград” и в „Пътувания по България” се спира върху произхода и значението на селищни и речни имена по българските земи. И Марин Дринов се спира върху някои топографски имена.

 Интерес към местните имена са имали и проф. Иван Шишманов, проф. Анастас Иширков, проф. Стефан Младенов, проф. Д. Дечев, Ж. Чанков и др.

Друг който се занимавал задълбочено с топонимията на България е Васил Миков, археолог и историк, уредник на Народния музей („Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“, 1943 г.).  В ново време  създателят на центъра за българска ономастика към Великотърновския университет – проф . Николай Ковачев, проф. Йордан Заимов (възстановил т. нар. Битолски надпис и нанесъл удар срещу македонизма), проф. Тодор Балкански (завеждащ секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН) и както и много други научни работници, краеведи и др., които не изреждаме тук, но които присъстват с отделни статии в блога.

Повече за ономастиката като наука и нейното развитие в България – тук.

---

За блога

„Топонимио“ е любителски блог, създаден през юли 2014 г., в който се приютяват занимателни и любопитни сведения за миналото, настоящето и бъдещето на местните имена от България и близката чужбина, според увлеченията и търсенията на автора. Първият пост в блога може да видите тук. Собствените материали са над 20% от общия обем.

От създаването на блога насам са публикувани над 500 материала, някои от които са уникални – извлечени от писмени източници, и не се намират в световната мрежа. По същество блогът е агрегатор и архив. Статиите са категоризирани с името на автора им за по-лесно търсене. Някои от срещаните остарели думи или термини са обяснени накратко в бележка под линия или в нарочен речник – тук.

Секция А-Я съдържа азбучен списък на статии за отделни селища от нашето езиково землище. Събраният материал е фокусиран върху топонимите (географските названия), за по-добро изясняване на които, е съпроводен с обилни исторически, археологически и др. сведения. За бърза навигация използвайте Ctrl+F и името на търсеното селище.

Новост е секцията Антропоними, където е поместен кратък списък с някои по-интересни български фамилни имена с непрозрачен произход и значение. Това са предимно имена на обществени личности, които се появяват в медийното пространство или са попадали в полезрението на автора. По-изчерпателно представяне на личните имена е поместено тук.

Секция Книжнина и подсектор Библиография съдържат списъци с някои цифровизирани източници на топоними и антропоними; статии на автори, чиито материали са били достъпни в интернет пространството.

Ако сте харесали съдържанието, имате предложения за добавяне на сведения или материали – ползвайте няколкото метода за това – коментар (видим без одобрение) или следния имейл: toponymioATgmail.com (AT следва да се замени със символа @, известен като „маймунка“).

Приятно четене 🙂

---