В неиздадения цялостно летопис „Исторически бележник“ в реда на изложението са споменати много старинни селищни, лични, фамилни и родови имена от района на Родопа планина. Събитията, които са описани в летописа са от втората половина на 17. век. Историческият бележник нашумява през 1931 г. когато две части от него са публикувани в списание „Родопски преглед“ от редактора на изданието Атанас Поптодоров под заглавието „Из миналото на Родопа. Исторически бележки за потурчването на родопските българи“ и „Убийството на епископ Висарион Смоленски. Извадки от Историческия бележник“.
Намерението ни е да покажем старинните имена от тоя край на България, такива каквито са били в 17. век. Добре известно е, че домашните извори на лични имена и топоними са извънредно малко и всяка една находка следва да се разглежда с внимание. Уви, досега такова не е било отредено на ономастичното богатство в „Исторически бележник“. Става дума основно за списък с 112 имена – „повечето изклани райковски първенци“.
„Исторически бележник“ е паметна книга, водена от светогорски монаси, служили като свещеници в Родопите, един от които е известния в тоя край йеромонах Григорий или поп Григорко. Оригиналът на самата книга е изчезнал, когато поп Григорко заминал през 1872 г. за Света гора, но по снети бележки от учителката Рада Казалиева от Райково. Въз основа на тези бележки и нейните показания, по-късно сина й Христак Поппанделеев възстановява части от „Исторически бележник“. Българските изследователи на този материал откриват някои нередности – много грешки, неточности и несъобразности ги карат напълно да отхвърлят този извор като исторически документ. Други автори отделят верните от недостоврените сведения.
Досега „Исторически бележник“ не издаван изцяло. Проф. П. Петров пише, че притежавал „микрофилм на целия ръкопис“ и в скоро време ще се заеме с него научно и критично. „Исторически бележник“, продължава той, както всеки летопис има неточности, заслужава критично издание и сериозен коментар, а не отхвърляне с лека ръка“.[1]
Докато част от географските имена се срещат за пръв път и не могат да се потвърдят от друг източник, съответно не се приемат напълно за достоверни, то личните имена лесно можем да сравним с други източници и райони на разпространение.
На първо място родопските имена, приложени в списъка съдържат множество родови имена, някои от които все още имат живи носители в страната, като не е ясно дали са свързани със същите родове. За това е необходимо допълнително проучване.
Сред родовете имена се открояват следните: Белювски, Беровски, Биковски, Вълчовски, Гержиковски, Гйондовски, Глуховски, Гогомешки, Грудевски, Грудински, Итински, Канювски, Кацарски, Киселски, Косилски, Котковски, Куковски, Куцовски, Марински, Марински, Муховски, Нигенски[2], Робински, Робовски, Рошавски, Ружински, Руменовски, Руменски, Русински, Сивковски, Станчовски, Сурчовски, Храсковски, Чиповски, Чокински, Шубарски.
По имена на географски обект (местност, село) са Буковски, Висински, Долчинковски, Дупевски, Казалийски[3], Косовски, Костенски, Лещовски, Орешенски, Чернобрестов, Шипковски, Широкалски
От прякори или прозвища: Апостол Дренката, Грудю Яребицата, Еню Сурото – в родопските говори суро значи сив; Златю Солтоквата – солтоква е птица лещарка, Tetrastes bonasiа[4]; Петър Мечет – сякаш по араб. мечет ‘място за поклонение; джамия‘; Петко Гърчето; Пею Дармона – диал. дума дармон е кожено сито с едри дупки на дъното; Митрю Гущера, Кирю Цинигаря, Колю Зайчето, Колю Киселов, Цветко Киселов. По прозвище или прякор е Янко Чатроков. В един речник с указва, че четрок е овен с четири рога[5]. Такова животно би било природна аномалия. Чатрок или Четрок се среща като селищно име – днес е съставно на село Лъкавица.
От занаяти са имената на Вълчо Гайтанарски, Желязко Ковачът, Живко Гребенаров, Златю Вапцаров – вапцар е бояджия; Никола Кацаров.
Имената на -ин се получават при основа, която завършва на гласна -а – по името на майка, баба в рода, която е станала глава на фамилията. Тук спадат: Дечо Тикин, Милуш Милкин, Стоимен Марудин, Колю Сребрин. Съответните женски имена са: Тика, Милка, Маруда, Сребра.
Защитни лични имена са Бико, Вълчо 2х.
Редки или изчезнали имена са Дорю, Грудю, Драгню, Еню 3х, Запрян, Згуран 2х, Личо 2х, Пачо, Раю – откъдето и Райково; Ралю, Страхил.
Няколко лични и фамилни имена са уникални:
Добрик – лично име, което окончава на -ик;
Куртю Кавален – личното име се среща тук-таме, но фамилното е непознато;
Милион Драпилов,
Рубин,
Ручен – частична успоредица има в МИ Ручева глава при Оплетня, Свогенско; Ручински дол при Пенкьовци, Трънско; Ручина падина при Красава, Брезнишко; Ручина бара при Телиш, Плевенско; Ручовец при Добролево, Врачанско (РГН). Занимателна е и етимологията. Може би е свързано с диал. ручак.
Трицинов.
Наличните 112 имена от 17. век за района на Смолян водят до някои наблюдения и позволяват откриване на някои закономерности. Поради малкия брой имена не може да се правят генерални изводи.
*
Списък на изкланите райковски първенци (112 имена):
Ангел Митрев
Апостол Дренката
Аргир Главчев
Атанас Котковски
Белю Белювски
Белю Плевенов
Бечо Станчев
Бико Русински
Ваню Христев
Васил Руменски
Велко Шипковски
Видю Чернобрестов
Витан Дойчинов
Вълчо Бойчев
Вълчо Гайтанарски
Върбан Итински
Гего Робински
Гего Робовски
Гитю Иванов
Гитю Косовски
Горан Гержиковски
Горан Станчовски
Гочо Проданов
Григор Куцовски
Гроздан Станчев
Грудю Яребицата
Дечо Марински
Дечо Руменовски
Дечо Тикин
Димитър Дупевски
Димо Чокински
Добрик Биковски
Дойчин Долчинковски
Дойчин Зеленов
Дорю Беровски
Драгню Трицинов
Ен о Митев (вер. Еню)
Еню Куковски
Еню Сурото
Жеко Чернев
Желязко Ковачът
Живко Гребенаров
Запрян Шубарски
Згуран Вълчовски
Згуран Найденов
Златю Вапцаров
Златю Солтоквата
Иван Димов
Иван Кацарски
Иван Киселски
Илия Ружински
Илко Витанов
Каню Канювски
Кирю Цинигаря
Колю Зайчето
Колю Киселов,
Колю Сребрин
Колю Сурчовски
Кръстю Рубинов
Куртю Кавален
Лазар Кривошиев
Лазар Райчев
Личо Грибачев
Личо Чернозмиев
Манол Върбанов
Милион Драпилов
Милуш Милкин
Милян Глуховски
Митрю Гущера
Митю Грудински
Митю Муховски
Найден Иванов
Найден Палищумов
Насо Милянов
Наум Павлов
Никола Кацаров
Паскал Гйондовски
Пачо Костенски
Петко Гърчето
Петко Чиповски
Петър Русинов
Петър Мечет
Пею Дармона
Пею Чернев
Пею Широкалски
Първан Михов
Радул Ничев
Ралю Лещовски
Раю Райчев
Русин Марински
Руско Дичев
Руско Казалийски
Руско Смилянов
Ручен Сивковски
Сево Грудевски
Стайко Орешенски
Стайко Пуздрев
Стоил Горанов
Стоимен Марудин
Страхил Нигенски
Таню Висински
Таню Вълчев
Ташо Косилски
Филю Кременаров
Христо Рошавски
Хубен Буковски
Хубен Храсковски
Цветко Киселов
Цветко Рабаров
Цветко Стоилов
Янко Чатроков
Яню Гогомешки
Специални благодарности към създателя на блога „Родопски старини“ – Боян Добрев, който ни помогна в издирване на списъка. https://www.rodopskistarini.com/
БЕЛЕЖКИ:
[1] Писахме да се знае. Приписки и летописи, Начев, Венцеслав и Фурнаджиев, Никола, С., 1984 г., с. 380.
[2] Сравни СелИ Негенци, дн. кв. на Габрово и ФИ Негенцов, Ганчо; повече известен като Ран Босилек.
[3] Сравни Казалийска река (Регистър на географските наименования).
Т о п о н и м и о 