Съвсем наскоро преди този текст е издадена монографията „Бератската памет за свети Седмочисленици“ с автор Евгени Зашев (2024, БАН). Книгата в електренен формат може да изтеглите – тук.
В едно старопечатно издание, посветено в „Памет на светите равноапостоли, седемте светила на България и Далмация, Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава“. Тези седем светци се делят на три двойки и св. Сава. Интересуващия ни на Св. Горазд е неразделен от св. Ангеларий и център на култа към тях е обявения в заглавието град Берат, преди Белград в южна Албания.
Според приведените исторически източници Горазд се споменава най-рано в Пространното житие на Св. Методий. В глава 5.2 авторът изрежда топоси на паметта на св. Седмочисленици. Тук той поставя обекти в църквата „Успение Богородично“ в Берат; стенопис в манастира край село Драча, който е до Крагуевац в Сърбия; църква в Арденица, Албания; още манастир и църква във Ваткуки и Корча – все в Албания; църква „Св. Георги“ в Либофш и др.
Тук обаче искаме да обърнем внимание на нематериалното наследство на св. Седмочисленици и по-специално на Горазд. На Балканите са известни три географски обекта, чиито имена са запазени от съответните селища и до днес и свързани с този значим ученик на светите братя Кирил и Методий.
За пръв път ще да сме чули името Горажде в Босна по време на някоя новинарска емисия, поради гражданската война от 90-те години на миналия век. Но до скоро не знаехме нищо повече са този езиков реликт. Както стана ясно по-късно от монографията на проф. Лора Тасева името Горажде носи шифрирани много занимателни езикови сведения.
Българският език притежава две отличителни особености, които като подпис в документ носят сведения за произхода на дадена дума или географско име. За да е понятно на всеки ще кажем, че например в сръбския език думата свещ е свеч, а прилагателно от говедо е говеджи, а не говежди, както у български.[1] По-пълни обяснения всеки любознателен може да потърси в интернет пространството. За отбелязване е обаче, че географски имена, в чиято основа стои лично собствено име и съдържащи групи –жд и –шт са от български езиков произход.
Да, точно така! Името Горажде е свързано с някой си Горазд, а може и пряко със светеца – нямаме сведения, но името е възникнало в българска езикова среда в IX век и насетне, но преди XIII в., защото модела за образуване на географски имена с –жд затихва в този период.
И тъй, Горажде е образувано от лично име *Гораздje (вьсь) = днес бихме казали Гораждево село, принадлежащо на Горазд. Поради струпването на звуци -зжд- и трудности при произнасянето познаваме името на селището във вида Горажде.
Възниква естествения въпрос кога българи са живели по тия краища на Босна? Българската история все още е в дълг на нашето общество и не е отговорила на тоя въпрос, а може и да не е бил поставян!
За наличието на каменен квадър с първобългарски рунни знаци край манастира Шудиково е известно още от времената на СФР Югославия и НРБългария, но с вечното извинение да не си разваляме достлука и интернационализма, нека си затворим очите за сръбския шовинизъм и анатемосаме търсенето и отстояване на нашето си вовеки. Именно така, защото след 90-те години учената сган, простете трепването по клавишите – знат, отново запази мълчание с изключение на Петър Добрев, който пише за рунните знаци и Петко Перинов, който по-обстоятелствено описва археологическите находки.
Click to access PetkoPerinov_Pametnik.pdf
Диванният експерт (каква омърляна дума) в наше лице, успя да открие и село Горажде на няколко километра от това важно за българските граници място, което впрочем се намира в севера на днешна Черна гора.
Тъй като и до днес нито един българин не е направил посещение в този район се надяваме ние да го преоткрием някой ден. За целта прилагаме сметки за набиране на средства с Пейтиън, Пейпал, Револют, Ютуб абонамент, монетизация и т.н. модерни средства за публично финансиране, известно за модерните ‘ора като краудфъндинг (crowdfunding). Нека да е наслука!
Третото селище с име Горажде е в Косово и е известно чрез писмен източник от 1220 г., издаден от канцеларията на сръбския крал Стефан Първовенчани.[2] О, каква ерес! В люлката на сръбското православие Метохия има още десетки селища с откровено български езиков произход и това не буди съмнение сред обективните изследвачи. Всичко останало е просто пропаганда. Но да не си разваляме достлука със сърбите… Опа! Те поизчезнали от Косово… Сиреч с албанците.
Възникват още няколко въпроса. Защо именно името на Горазд е увековечено в ойкиними (селищни имена)? И то толкова отдалечени от Албания?
Написа: Евгени ТАНУШЕВ
БЕЛЕЖКИ:
[1] Сравни например селищния дял Свещица при Иваньица, Сърбия и Говеджи до(л) в Черна гора.
[2] Първи получава кралското = царското = императорско достойнство.
Т о п о н и м и о 