Имената на местностите или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места.
Класификацията и характеристиката на топонимията може да се направи по няколко основни белега. Първо по ред, но не и по значение е тяхната обхватност, т. е. територията, която името на местността обхваща. Много са случаите когато един топоним е обединяващ, а редица други служат за конкретизиране и разчленяване на неговата площ. Или от тук можем да ги разделим на първични и вторични имена. За пример може да ни послужи кварталът като основна единица на населеното място и имената на съставящите го улици. Имената на местностите никък не са случайни. Те са избирани по конкретен повод, по конкретна причина и без дори да подозираме съдържат в себе си интересна, но закодирана информация. Те маркират събития, случки, преживелици от дълбока древност, граничат дори с мистериозното. Другата класификация на топонимите е по техният лингвистичен произход. Времето минава, минават векове, минават епохи – редят се човешки поколения, както се редят денят и ноща. Минават племена и народи –едни остават трайно по тези земи, други продължават нататък. Въздигат се и залязват велики империи- Македонската, Римската, Византийската, Османската, а забързаното време не спира. От съвместното съжителство на тези племена и народи се оформят нови етноси, създали и укрепили собствени държави, имащи важен дял в историята на Балканите, а и на Европа. От тях единствено България не си променя името от самото си зараждане до наши дни.
Според краеведи и специалисти историци в античноста територията между Пирин и средното течение на Места е била обиталище на тракийското племе сатри, южните склонове на Рила са били населени от бесите, горното течение на Места обитавали диите, а западните Родопски възвишения били поселища на тралите, сапеите и травсите. Това са и маркираните днешни граници на Разложката котловина, чиято градивна единица е и землището на село Горно Драглище. След Великото преселение на народите V-VII век по тези земи трайно отсядат славяните. Отношенията им с местното тракийско население първоначално били враждебни – едните били нашественици, а другите бранели земите си. Но на следващите поколения съдбата била обща – битка за насъщният хляб. В писмени извори от VI век, време когато вече областа е напълно асимилирана от славяните се срещат единични случаи на лица с тракийски имена, което ни дава основание да предположим, че тракийският народностен елемент просъществува дълго през вековете в близко съжителство със славяните. Известен брой топоними съхранени до днес имат тракийски корен. Спорни и противоречиви са изследванята, предположенията и публикациите относно съхранението на тракийският език в езика и писмеността на оформили се и просъшествували до днес етнически групи на Балканите. Едни твърдят, че днешните албанци не били потомци на илирите, а именно на траките. Според други арумъните или македонските власи са издънка на траките и днешният румънски език съдържа багри от древнотракийският. През VII век се създава дунавската Българска държава – един политически съюз между българи, славяни и тракийски племена, където отделните етноси ползвали известна независимост, но всички били подчинени на една върховна власт – ханската. Какво точно обединявало тези племена – общият враг Византия или смирението пред по силният елемент от ”федерацията“, но тази държава просъществува два века именно на федеративен принцип. Със създаването на славянската писменост и приемането на християнството като единна и официална религия българската държава се консолидира, с течение на време съставните племена се претопяват и обединяват изграждайки и оставайки в историята, а и в наши дни с етнонима българи. Преобладаващи по брой са старобългарските или славянски топоними. С нашествието на Османците през XIV век тези земи остават под тяхно езиково и културно влияние за един дълъг период от време-чак до началото на ХХ век. Повечето от топонимията има именно турски произход. В различно време тези земи са били посещавани, обитавани – тук са намерили поле за изява и поминък и други етнически елементи – сакси, известни с разработването и добива на рудни находища, маджари, словаци латини и др. Еденични прояви на топонимията намират корени в езика на тези етноси.
Другата класификация на топонимите е по тяхното значение и съдържание – те маркират особености на географията, природни особености, означават мястото където се извършва определена стопанска дейност, оказват притежанието на определено място от дадено лице. Обикновенно разглежданите по долу имена на местности окончават на следните наставки: -ица -преобладаващите имена с тази наставка обикновено изразяват притежателно отношение (висковица, николица, чевчевица), членувани –ицата- те се отнасят до растения, животни, до стопански обекти или природни особености(траницата, разкръсницата, кръколицата); наставката –ец –имената завършващи с тази наставка изразяват притежателно отношение или някои особености на природни обекти(църнилец, юдиновец, йотидолец);наставката –ка –или членувана –ката, изразява природни особености или притежателно отношение (буката, честалеска…. ); наставката –ище, ища, имената окончаващи на тези наставки маркират мястото където се извършва определена стопанска дейност или показват природни особености(градище, тур. гробища, оградища). Oкончанието –ово, -ов, -ев, ево, означават някъкво притежание (богданово… ръхово… бреково и др. ). Местности завършващи на –ина характеризират различни природни форми( пучина, … бръчина, лисичина и т.н.)
Нека в настоящите редове проследим топонимите на село Горно Драглище и се опитаме да си ги обясним по смисъл и значение към наше време.
І-тръгване от юг:
1. Висковица – и днес съществува фамилно име Вискови в с. Долно Драглище. Местността се намира между двете села – Горно и Долно Драглище и вероятно води името си от тази фамилия, чиито представители в далечното минало са обработвали тукашните ниви.
2. Шабаново блато – името говори че това място в миналото е принадлежало на някой си Шабан, турчин или помохамеданчен българин.
3. Стенджерия – за това място могат да се изкажат няколко предположения. При всеки случай тази дума трябва да се разчлени на две съставни части. Ако приемем първата съставка ‘стен’ със значението за стена, преграда, а втората джерид(от персийски ез. ), която се превежда като нов, буквално името звучи “новата стена, новата преграда”. Самата местност се намира в югоизточният край на селото на една височина разположена именно като преграда над Горно Драглище. В руско-славянският език се среща думата герия , която е от гръцки произход heron = старик, стар човек. Думата становит също е славянска и означава застопорен, прикован. Иначе казано Стенгерия може да се преведе като “Прикованият старец”. За какво ни говори този топоним, можем само да гадаем.
4. Чечевата падина – падина е ниско сгушено място. Тук се намират земеделски имоти на фамилия Чечеви.
5. Качорината лъка – лъка е определение за някaква кривина от релефа на местността; ‘обработваема земя в речна низина’. Предхождана с фамилно име – определя имотите на тази фамилия.
6. Църнилец – името означава църно, черно. И в днешно време на това място съществуват дупки в скалите, чието дъно е покрито със сгур и плитки залежи вероятно на въглища. В селото има и фамилия Църневи чийто земеделски имоти се намират в споменатата местност.
7. Беличкия пачь(път) – днес този път за Белица е почти заличен и обрасъл с храсти и гора.
8. Дабо – тук в миналото е имало христянско оброчище под стар вековен дъб. Носело е името Свети Никола. След отсичането на дъба е заличено и оброчището. През 2002 година тук е построен параклиса “Св. Николай Чудотворец” на самия южен вход на Горно Драглище.
9. Мело – това е стръмно, скалисто място, сипей в близост до гора. Думата е със старобългарски или славянски произход – от меля, смилам. На руски мел ‘тебешир’, на полски mial ‘прах’, на чешки mel ‘прашец’. Тук земята се рони, смила се и се свлича.
10. Николица – името идва от лично име Никола. Имот на някой си Никола.
11. Пармаковото дъбче. Пармак е ‘пръст’ (анатомично)
12. Ръхово тефтер – мястото е свързано с някаква преживелица, тук имат имоти фамилия Ръхови.
13. Чевчевица – предполага се че името на местността идва от личното женско име Парашкева и думата кеф (удоволствие, щастие и т.н.). На местен език умалително Кева или Чева. Кефът на Парашкева тук звучи като чефът на Чева и от там Чевчевица. Явно някоя незнайна днес, но лична в миналото Парашкева е обичала да посещава това място в чест на която е наречено.
14. Пишотовата падина – много от местните имена на Горно Драглище са образувани от две основни думи. Обикновено първата изразява някакво притежание на мястото и го свързва с определена фамилия или лично име от селото, а другата маркира природните особености на местността. Лъка, кория, поляна или падина. В случая Пишоте е прякор на човек от селото имащ имоти в споменатата местност.
15. Найдините гащи – името е дадено от някой зевзек и сигурно е свързано с шеговита история.
16. Сръпче – произлиза от земеделското сечиво ‘сръп, сърп’. Нивите на това място са обградени от гора, а самите те имат формата на сръп.
17. Юдиновец – в българският фолклор и юнашки епос се срещат юди, самовили, самодиви – митични създания с женски образ. Името на тази местност произлиза именно от юда.
18. Бръдото – почти всяко село има местност с такова име. Така са наричани близки до населените места възвишения.
19. Падине – идва от падина (вж. по-горе)
20. Чуката – също име за високо, издигнато, място. Скалиста височина.
21. Разкръсницата – иначе казано кръстовище или кръстопът.
22. Турските гробища – това място се намира на една височинка в източният край на селото. До 80-те години на ХХ век личаха надгробни камъни. Местността е залесена с млада борова гора. Това е едно от свидетелствата за наличието на мюсюлмани в миналото. Според някои това са помохамеданчени местни българи от края на ХVII век, а според други това е гробище на поселили се по тези земи юрушки пастири вследствие на колонизаторската политика на османската власт все по същото време.
23. Лисичината – обикновено така се наричат места където има много дупки на лисици, лисичи леговища и от тук лисичина.
24. Бараже – на това място в самия дол е направена подпорна стена, за да предпази свличането на земята и отнасянето на бреговете, които в миналото са били обработваеми ниви. Над стената бяха залесени тополи – изсечени през смутните времена на „демократичните“ преходи.
25. Мутево дабче – от ЛИ Муте, галено от ??
26. Калайджиовата каца -там където извирала вода и оформяла кладенец в миналото драглищени поставяли ствол от върба. Кухото дърво закопано в земята приличало на каца пълна с вода. Така нито дървото гниело, нито кладенеца се отнасял.
27. Кръшиколено – това е едно доста стръмно място, затова така е наречено – прекършва колената.
28. Богданово нусар – нусар се нарича малък връх, височинка с формата на нос. Имоти на изчезнала вече фамилия Богданови или от личното име Богдан.
29. Тумбаково нусар – вж. горното
30. Йотидолец – от личното име Йото. Йотов долец или вече обработено от местният език Йотидолец.
31. Качалова бръчина -от фамилно име или прякор Качалов или Качала. Бръчина, бърчина означава височко, издигнато място.
32. Шаркова могила – едно доста интересно име. Могила е другото име на гробище, гроб. С това име обикновенно се свързва нечие погребение. Дали тук са били обиталищата и гробовете на изчезнала в днешно време стара драглишка фамилия Шаркови не е ясно. Някои свързват мястото с гроба на Крали Марковият кон Шарколия Добраконя. Такива предания разбира се граничат с митичния юнашки епос от българският фолклор. В близост до Горно Драглище е село Добърско известно в миналото с певческата школа на слепите просяци. В техните редици имало представители и от Горно Драглище – знае се за слепия старец Божил. Те изпълнявали именно баладични песни за Крали Марко и други прочути юнаци.
33. Куртуо андък – “andak” – от турски означава ров, трап или дере в което целогодишно тече вода макар и с малък дебит, kurt – се превежда като вълк. Името на местността би изглеждало като Вълчи дол или Вучи(н) дол, съобразно местното наречие.
34. Оградища -от думата ограда, заграда. Местността е заградена от дълбоки долове и гора.
35. Мочарнико – от мочара, мочурливо място.
36. Горната чука – височина в североизточният край на селото.
37. Чирин преод (Кирин преход) – от личното име Кира или Киряна.
38. Честалеска – навярно в миналото тук е имало лескова гъста гора за което подсказва и името.
39. Аляница – от турската дума аля – поляна.
40. Рудината. Рудина означава горска поляна или планинско пасище в различните краища на страната.
41. Видженино даб.
42. Попово бръдо – хубави тукашни ниви, попски имот.
43. Любината кория – ‘кория’ означава малка гора, китка от дървесни видове.
44. Топаловата кория.
45. Таросица.
46. Ливаде – така са наречени нови, кърски ливади.
47. Пармаковата кория.
48. Солището.
49. Орео (Орехо).
50. Лебинец – могат да се изкажат две предположения. Ако приемем, че името идва от народната дума лаб, от руски ‘лоб’ череп, от старобългарски ‘лъбъ’ със значение за стръмен бряг, Лебинец би означавало стръмнина над равно място. Релефът тук говори в подкрепа на изказаното разсъждение. Другото тълкуване е от думата леб(хляб) – или Лебинец би значело хлебородно място, хубаво пасбище и т.н.
51. Езарото. Езерото?
52. Тасините връби – върбова гора, собственост на някой си Тасо.
53. Тръницата – на това място съществуват следи от старо селище. Тук са намирани монети от времето на Константин Велики.
54. Черешчите блата – тук се срещат доста диворастящи череши.
55. Черешчия баир
56. Дибокото дере
57. Крънчовец -от персийски тази дума се превежда като скрит, потаен – тайно скрито място.
58. Равен
59. Валошчите блата
60. Валого – ‘валог’ означава падина под височина.
61. Осиковец – тук също има останки от старо селище. При оран на тукашните ниви излиза керамика от различно естество-керемиди, съдове, както и железна шлака. Вероятно името идва от осика – нарадното име на листопадното дърво трепетлика.
62. Падарева рудина – вж. по-горе
63. Дабчето
64. Буката – вероятно се свързва с букова гора в миналото. Днес тук се намират обширни ниви, необработвани след ликвидацията на ТКЗС-то. Но всички те са собственост на отделни драглешки фамилии.
65. Градище – тук иманяри са намирали меч и шлем от римско време.
66. Будино блато – тази фамилия е от с. Добърско. Името говори за добърски преселник в Горно Драглище ползващ имоти на това място.
67. Аджиов валог – Аджиови или Хаджиеви, тази фамилия вече не се среща в Горно Драглище. Името говори за поклонници от селото по Светите земи и на Божи гроб в Йерусалим, които връщайки се от там приемат званието хаджия.
68. Гергева цръква – християнско оброчище, където и днес горнодраглищени правят курбан. Самото оброчище е отбелязано с каменен кръст на който се чете следният надпис: ”Тук е храмът Светагославнаго Великомученика Георгия 23 априла 1919год. Пода. В отъ Ник. Тод. Ковачев”- това е името на човека подарил този кръст. До него стои и по стар камък с трудно разчитаем надпис. Ерозията почти е заличила писаното. През 90-те години на ХХ век посещавайки това място, повторих улеите на надписа с въглен и успях да разчета следните имена:… търъ и захаоро паловъ и син монев тодоръ и ювана…. ”
69. Шараница – през тази местност минава река не много голяма, но богата на балканска пъстърва. Едва ли в тези плитки и буйни води някога е имало шарани. Вероятно името идва от прякор на човек ползващ имоти в тази местност в далечното минало, или пък от незапомнено фамилно име – Шаранови.
70. Света Троица – също християнско оброчище, намиращо се на висок хълм. В подножието му има калдръмен римски път водещ към местността “Градище”. Склоновете на хълма са осеяни с керамични останки – от домашни съдове до керемиди и тухли. Според предание тук е бил основният християнски храм на пръснатите на около махали.
71. Палаверовец – този топоним също е от две съставки. Думата пала означава широка крива сабя. Предполагаемият превод на местността би бил “Вяра на сабията”.
72. Друнчилова чука
73. Белото камене
74. Преслабо – преслаб/преслап означава седловина, равнинка между височини.
75. Жилите – местност където поради наклона и песъкливите почви на повърхността са се показали жилите на боровите дървета. От там иде и името.
76. Пращевата река – в землището на с. Добърско има местност с име Пращина. Тук Пращева река. Все имена с един корен. Някои го обясняват с думата “пращя” със смисъл ехтя, шумя, пукам.
77. Лесков чочур
78. Стеници – това е голям скален масив наподобяващ именно стена, в ниската му част тече Беличката река извираща от м. Динков дол.
79. Стеничкия рид – това е горската граница на драглишкото и беличкото землище.
80. Бойково усое – също местност на споменатата по-горе граница. Местността е характерна и за Белица и за Драглище. Слушал съм едно страховито предание за това място. Местни хора с цел обир погубили тук някакъв влах. Закопали го под бориките и си отишли. По-късно други идвали на това място по горска работа или пашували на около със стадата си. Вечер като лягали, тъмната и тиха нощ огласяли нечии жални гласове и плач. Всичко продължавало до зазоряване. Започнало да се говори между хората за прокълнатото място. Нарекли го” живата кръв” в Бойково усое. Всичко престанало след като някои хора се наканили и дали курбан на това място – живата кръв престанала да тормози с воплите си замръкващите в Бойково усое странници.
81. Елиовата река – от личното име Илия, Елия.
82. Странецо
83. Бездрижанова ливада – според предание това място носи името на преселник от Битолско с прякор Бездрижан, дошъл в Горна Драглища подгонен от албанците. От тур. перс. bazaar-gian -“който прави търговия” – търговец.
84. Елиовото усое – вж. по-горе.
85. Долните бачии – думата “бачия” означава мандра, туй ще рече – Долната мандра.
86. Чарко – чарк се наричали дърворежещи триони, които се задвижвали посредством водно колело по подобие на водениците.
87. Стредоко
88. Пръдльово
89. Влаувецо – всъщност името на тази местност се състои от две думи които местният говор е съединил. Разчленено името изглежда така -Влахо Вецо. Известно е, че в миналото по тези места са идвали да пашуват многобройните си стада пастири власи. Явно тази територия е била обиталище на известен влах наричан Вецо. В град Разлог и днес се среща фамилно име Вецови.
90. Дъгата полена
91. Равните мочури – изключително красиво място, равно и богато на чисти планински извори. Тук много жители на Горно Драглище притежават малки вили и се възползват от природата за отмора и почивка.
92. Кротев чочур – другото име на местността е Кротевото. Явно името маркира тукашни имоти на фамилия Кротеви. На това място иманяри снабдени със стара карта изравят богато имане съвсем близо до днешната наборна чешма.
93. Пармаковата чешма
94. Трънливецо
95. Читката(Китката) – китка от високи смърчове и ели. Тук има останки от зимовище на комити. По предание тук зимували четници на ВМРО, говори се че до каменните зидиве има закопани пари от откупа който Яне Сандански взел за протестантската мисионерка мис Стоун. Иманяри са търсели лирите на Яне, но са намирали гилзи от патрони за карабина. Мястото по късно се е използвало за говедарник.
96. Аскерската чешма – след Берлинският диктат границата между Княжество България и Османската империя е установена по Южните Рилски върхове. Селата Горно Драглище и Добърско станали гранични села. Високо в планината имало турски гранични постове и аскер(войници). От тук идва името на местността.
97. Лазарово чочур
98. Горните бачии – горната мандра
99. Друнчилов чочур
100. Ристевата полена
101. Широка полена
102. Олуко – мястото е улей между два върха, затова е и наречено така олук ‘улей’, отводен канал, водосток, водоскок.
103. Връх Айгидик – висок връх в югозападна Рила. От тур. ayi-мечка и gedik –пролука, проход. Или преведено Мечи проход. Днес този връх се нарича Малък мечи връх, но местните продължават да го наричат и Айгидик.
104. Кукув връх
От тук следва връщане обратно на юг, успоредно на изброените местности.
105. Малкия Раздол – от самия Айгидик започва разделителната линия между землището на Горно Драглище и Добърско. Затова и местността се нарича Раздол – разделя, делителна линия.
106. Къркъмо – на границата на Добърското и Драглишко землище в планината. От турската дума kirkim – стрижене. Място където пролетно време стрижели овцете. Съществува и друга дума кърк – гърло. От тука има ясно и звучно ехо. Дали пък именно гърло не е преведеното име на местността.
107. Бунаре
108. Бастунов чочур
109. Петрова цръква – твърди се че това оброчище е възникнало в следствие на едно от бягствата на горнодраглищени високо в планината, подгонени от чумата.
110. Ильовица – така на местен говор се нарича глинеста, клисава почва. Наличието на такива почви в споменатата местност дава основание да се смята, че името й не идва от личното име Илъо, а от думата илъвица.
111. Пукневата ливада
112. Моневата ливада
113. Големата ливада
114. Плячков чочур
115. Качорините ораници
116. Масларе – това е определение за тлъста почва. В миналото тукашните ниви са били плодородни. Сега мястото е преобладаващо гора. Тука през 1943 година е имало партизанска база и землянка.
117. Трионската патишка – патишка или пътека, също на границата на землищата на Драглище и Добърско. Името “Трионска” идва от това, че пътеката минава покрай местността “Линев трион” добърско землище.
118. Църнако -горски масив с преобладаващ дървесен вид – черен бор.
119. Мекушино мочур
120. Раковец – това е един от редките топоними останали от обитаващите в миналото траки по тези земи. Raka-се превежда изровено място, ровина и от тук Раковец – ровището, ровината.
121. Бабата – с тази дума се назовават височини и каменни върхове, каменни баири. За тази местност се пази старо предание. Една баба извела през топъл мартенски ден дузината свои овци на паша. Поседнала на една скала и запрела с хурката си. Подухнал ветрец, прехвърчали снежинки, но бабата не се уплашила от лютата Марта. Тази нейна смелост жестоко разгневила Баба Марта, тя покрила земята със студ и незапомнена мраз. Бабата с хурката замръзнала и се вкаменила на скалата, а около нея замръзнало и малкото й стадо. Ако човек има въображение наистина ще види на това място скален масив наподобаващ човешка фигура, а в подножието му пръснати по малки камънаци – същинско овче стадо.
122. Пандево поят – По името на някой си Панде.
123. Горна пучина – пучина някои етимолози превеждат като тясно място, тесен проход, пролука. От руско-славянски – пучина означава бездна. Релефът тук е доста пресечен – има равни полегати до рязко наклонени съставки. Може би мястото си отговаря на името. Тук и до днес се откриват останки от старо поселище – разрушени каменни зидове, керемиди, железни клинци, тухли – дори и мястото на гробището. Още личат надгробни камъни. При оран на тукашна нива в близкото минало е намерена добре съхранена връчва, делва пълна със жито, намирани са също и стари монети. Сега местността е превърната в гъста борова гора.
124. Маслен камен – скала с маслено бял цвят, от тук и името.
125. Долна пучина
126. Клинущица -това име носи местност през която като клин се врязва и едноименната река минаваща в по долното си течение през Горно Драглище.
127. Кръколицата – името идва от народната дума кръколица и означава серпентина, извивка.
128. Беловото усое – предание гласи, че от местността “Пучина”произлиза родът Бельови, Белови който напуска през ХVI-XVII век своето обиталище и се поселва в Добърско, Бабяците, Белица, Елешница, Белово (Изказани са предположения че името на гр. Белово е производно от името на споменатият род) и др. Вероятно местността носи името на тази фамилия – Беловото усое; Беловата гора.
129. Стичи мост – на това място река Шараница, която в по-горното си течение носи името Пращева река се влива в река Клинущица. На местен език това вливане се нарича стичане, срещат се, стичат се реките. От тук и името на моста Стичи мост.
130. Селище – името говори за заселено място, останки от старо село.
131. Стредо бръдо – средно бърдо, издигнато между две височини място.
132. Марале – от тур. mara l- кошута, сърна. В руски марал се нарича вид елен.
133. Шалевица – шале се превежда като игрив, шеговит, шегаджия, веселяк. Вероятно това е прякор на човек или в последствие е станало фамилно име Шалеви, която днес не се среща в Горно Драглище. Шалевица е притежателно име и маркира имотна принадлежност на фамилия Шалеви на това място.
134. Базалъко – означава тревата садина, целина обрасла с трева. Тревясала, изоставена нива.
135. Стръчигръб – издигнат стръмен баир, който стърчи като гръб. По някога името на местноста се изговаря и като “Стръчигрък”. Дали това е някъква случайна езикова игра или пък това е истинското име… Двете по смисъл имат голяма разлика и ни дават коренно различна информация за мястото.
136. Скале – скален масив в близост до селото от северният му край. В ниското под скалите покрай река Клинущица са разположени хубави ниви и ливади.
137. Калайджиовото дере
138. Огненово равняк
139. Средонос
140. Подничето – това е малка дупка на брега на едино дол, приличаща на подница(кален съд за печене на хляб). В тази дупка по-дребен човек или дете като пропълзи 2-3 метра попада в една малка пещера, тясна около метър и дълга към 30-33 метра. На места височината от пода до надвисналите от тавана на пещерата зъбери достига до 7-8 метра. Тук са се натъквали на леговища на борсуци и на лисици.
Следващите местности изхождат от северозападният край на Горно Драглище
141. Дзебино бръдо – високо бърдо, гол баир в миналото, сега гъсто залесен. По него минава стария път от Горно Драглище до Добърско. Два варианта за произход на името. От глагола дзебна – мръзна – от тук в превод Мразовито бръдо, или от лично име Дзебо, Дзеба – не срещано в именната практика на селото в близките 250 години.
142. Бадревица – вероятно от личното име Бадре или фамилия Бадреви, притежавали имоти тук. Днес такава фамилия в Драглище няма.
143. Ушите – така обикновено наричат в селищата път с издигнати като уши брегове. Това име присъства в топонимията на много села.
144. Ковачевата воденица
145. Друнчиловата круша
146. Тръкалото -от народната дума тръкало, тръкале в смисъл за колело, за нещо кръгло. Равнишката където притежават ниви няколко драглешки фамилии има формата на окръжност.
147. Абланово -от турски “абла”означава кака-обръщение към по-голяма сестра. В съседство с тази местност е и Абланица спадаща към Добърско землище. В превод би изглеждало “Какиното место”. По-вероятно е да е от изчезналата дума ‘аблан’ – чинар, платан (вж. с. Абланица, общ. Велинград/Ловеч).
148. Меченец – старо обиталище на мечки
149. Кацата
150. Бреково – южно от селото стръмно място, дол и ниви. Името се извлича от личното име Брекоя, или съкратено от обрекоя – обречен.
151. Бончовица
152. Фръдолец – стръмен дол, вероятно от фърли долец (прехвърли дола).
153. Света Богородица – на това място има останки от мохамедански гробища. По съновидение на една жена към 30-те години на ХХ век тук са започнали да дават курбан горнодраглищени на 15 август, деня на Успение на пресвета Богородица.
154. Маилица – ниви в южният край на селото заемащи една височинка под “Света Богородица”. Името произлиза от личното име Исмаил – Исмаилица, която местният говор е утвърдил на Маилица. Другото предположение е от румънската дума mel – просо. Ниви на които е засявано просо.
155. Гнилата – така местните наричат глината. Името подсказва за глинести почви.
156. Детелината
157. Спасова цръква – оброчище, граница на Долно Драглишкото и Горно Драглишкото землище.
158. Симеоновата падина
159. Пинда – също останка от траките. Spinda означава просека в гора. Местният говор е изпуснал първата буква и в общуването е останало името пинда.
160. Крушенско – наличие в миналото на масиви от крушови дървета. Граница между Горно Драглишко и Добърско землище.
161. Шичерово поят – прякор на фамилия –шекер=захар. На това място този род е отсядал със овцете си. Поят е сайвант, сграда, бивак за добитък.
162. Широка полена
163. Мекушино поят
164. Любиното дере
165. Бело бръдо
166. Петканиното дере
167. Ковачевата полена
168. Букоров дол – за това място съществува интересна публикация и предположение в краеведски материяли. Названието може да се свърже с изчезналото след ХVII век селище Букорова. На румъновлашки bucuros – радостен, мил, на албански bukure – хубав. Това е падина и ливади между селата Горно, Долно Драглище и Годлево.
169. Чукарето
170. Стредореко – място обиколено отвсякъде с вода, в средата на реката.
171. Нидобращица – местноста Крушенско и Нидобращица почти се препокриват. Жителите на Горно Драглище наричат границата на своето землище със землището на село Добърско с неговото старо име Нидобрацко – Нидобращица.
172. Алтънините ораници
173. Mекаче
174. Килово дере
175. Загарата
176. Котеви блата
Местности върху които е разположено днешно Горно Драглище или съвсем близо до жилищният фонд.
177. Беглико – място където през турското владичество се събирал данък.
178. Вигенините втораци
179. Кунтеви воденици – днес фамилно име Кунтеви в Драглище не съществува.
180. Дерако
181. Табако – така в по старо време са наричани местата където се обработвала кожа, щавене на кожа. По-късно с това име се наричало мястото на събирането на тютюна.
182. Почивалката
183. Андъко – вж. по-горе
184. Чакалова бръчина – от тур. caki l – камънак, ситен разтрошен камънак – каменист баир. А може да произлиза и от чакал, срещан в миналото по тези места горски хищник.
185. Манчовата воденица
186. Бученише – вероятно от Бучиниш (Conium maculatum) – тревисто едногодишно или двугодишно растение.
187. Кочовите втораци – тук в навечерието на Кресненско – Разложкото въстание са се събирали съзаклятници и са провеждали талим – военно обучение за стрелба и боравене с огнестрелно оръжие.
188. Дъгото блато
189. Требището – думата произлиза от старобълг. требище ‘място за езическа служба (треба)’. Ако няма следи от обредна дейност следва да е от изчезналата дума требеж ‘гора, разчистена (разтребена, изтребена) за нива, ливада’.
В така изреденият списък може би има пропуснати местности, такива които характеризират малка площ, като нечий чочур, нива или ливада. Не са опоменати и сравнително нови топоними възникнали в близките десетилетия. Те се използват за места, които си имат стари имена. С времето някои от тях ще отпаднат, а други може би ще се наложат, както е ставало и преди. Редът по който са описани проследява местоположението на топонимите един спрямо друг, но тук дължа едно малко пояснение. Информаторът се е движил мислено в една права линия тръгвайки от южният край на селото до билото на върховете, но на места се отклонява и споменава близки до тази мислена линия имена. Връщайки се в обратен ред последователността е същата. Неясното в случая или това което ще предизвика питане от страна на познавачи на терена е, че съседството на някои местности не личи от списъка по-горе. При описването им от селото към планината те са подминати, а чак при връщането са споменати. Землището около Горно Драглище пък е описвано групирано. Тук също се получава една неяснота за близостта на местностите. Много местни имена се препокриват и са с неясни граници. Едни и същи местности са споменавани и от другите съседни села като техни – особено на границата с техните землища. Но не изясняването и коригирането на границите на местностните имена са предмет на това съчинение. По важно в случая е самото име, изясняване на значението му, като етимологичен остатък от миналото, което пък от своя страна носи в себе си важна информация за живота, поминака, произхода и битието на населявалите преди нас тези земи.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Използвани материали:
1. Имената на местностите са записани от Георги Огнянов(1923-1996)през 1989 година.
2. Константин Попов, ”Местните имена в Разложко”-София, 1979, БАН
3. П. Петров, ”Асимилаторската политика на турските завоеватели”-София, 1964с. 163.
4. И. Дуриданов, Тракийски думи
5. Web страници на иманярите
6. Турско-български речници
7. Руско-български речници
8. Христо Вакарелски, ”Етнография на България”
9. Лазар Цинзов, “Село Добърско-връстник на България “, Пловдив, 2004г.
10. Славчо Даскалов, ”Бележки из близкото минало на град Разлог”, София, 2005г.
11. Енциклопедия”Пирински край”, София 1980, БАН-статия”Демографски процеси от античността до края на XVIII век”-автор Люба Маквеева. ––––––––––––––––––––––––––––––-
с. Горно Драглище, м. януари 2007 год.
Автор: Георги Огнянов
___
Коментар на Топонимио: Редактирана и допълнена статия. Оригиналният правопис на автора е запазен.
Т о п о н и м и о 