Етикети

, , , ,

През 1975 г. във в. Заря на комунизма — гр. Ловеч, излезе статия на местен краевед, който твърдеше, „че името на Батулци е прабългарско, и ни отвежда към твърде далечна епоха – XII-XIV в., когато кумани и печенези сноват из нашите земи“. По предание на старите жители на селото се говори, че то е основано от овчари в начало на XIX в., „преди 150 години“, които дали и това му име, което произлиза от „батал, овен“. Това разбира се, не отговаря на историческите и езиковите факти. През 1900г. то е наброявало 414 жители: 370 българи, 28 българо-мохамедани и 16 цигани. Преди това, в 1880г., в официалните списъци за преброяване то името Батолци, а в 1887г. отново взема днешното си название.

Възникването на селото трябва да отнесем в края на XV в. или средата на XV. В средата на XVI в. (1548 г.) то вече е отбелязано в турски документи като войнуганско селище; съхранени са и част от имената на войнугани като: Димко, син на Стойко; Станьо, син на Стойко; Доброслав, син на Станко; Горазд, син на Ралул; Новак, син на Димко; Иван, син на Беро и др., които разкриват несъмнено неговия български произход. По това време заедно с Караш, Хубавене, Беленци, Дъбен, Панега, Ябланица, Гложене, Тетевен, Брусен, Осиковица, Видраре, Своде, Новачене, Етрополе и Голям извор Батулци в границите иа нахията Киево (Извор Киево), днес изчезнало селище. В известни документи названието на селото е отбелязано според адаптация на турската езикова система като Батулче, Батуличе или Батулица. Тези форми фиксират първоначалната българска форма Батулци.

Първоначалното селищно название ще е било такова за род, който е поставил основа на заселването, а името на рода произлиза от личното име Ба̀тул. Подобен родов произход имат стотици колибарски селища в предпланините и планините на страната ни. Пред нас в случая застава въпросът за езиковия и народностния произход на това лично име и произведеното от него родово и селищно име; може ли то да се приеме за древнобългарско, куманско, печенежко или пък за румънско. Привидно съвпадение на лични имена в различи антропонимични системи и езици все още не значи, че те трябва да имат един и същ езиков произход; не са редки случаите на случаен формален съвпадеж. Личното име Ба̀тул убедително може да се тълкува на славянска, българска основа в рамките на българската антропонимична система. То е представител на словообразователния тип -ул лични имена, който е получил известно разпространение в българския език. Прави впечатление, че Ба̀тул има успоредица в Батол, а суфиксите -ул и -ол са били с първоначално умалително хипокористично значение, което днес е из­бледняло и не се чувствува. У нас писмено са засвидетелствувани още през XV в. и други представители на -ул лични имена, като: Балул, Беджул, Бойкул, Бранкул, Братул, Гогул, Данчул, Дарул, Димул, Дякул, Качул, Манкул, Манул, Менкул. Микул, Нанчул, Радул, Райкул, Райул, Райчул, Танул, Тургул, Хранчул, Янчул, Ярул и др.

Името Ба̀тул срещаме най-рано в „Синодика на Борис I” като батулу (в дателен падеж), от което можем да възстановим първичното батуль или батулъ. През 1814г. в с. Ново село, днес гр. Априлци, върху камък на външната църковна стена е отбелязано Батул Вълк у, в 1637 г, Батул е било налице и в с. Лъджане, Свищовско. Нанамерило е отражение и в българската топонимия: Ба̀тулска у̀рва, Ба̀тулски дол при Кръвеник, Севлиевско, по род Ба̀тулите, изселен в с. Хирево, Севлиевско; Ба̀тулска махала в Белослатинско, заселени от преселници от с. Ба̀тулци; Ба̀тул при с. Бърдо, Годечко, Ба̀тулица при Плетена, Гоцеделчевско, и др. В Речника на Ст. Илчев Ба̀тулов е отбелязано във Варна, Батол — в Сопот, а в Телефонния указател на София намираме: Батулев, Батулска, Батулски и успоредно: Батолов, Батолска.

Докато в една значителна част от -ул лични имена ударението е суфиксално, то при Ба̀тул изключително е свързано с корена. Тълкуването на последния не може да се отдели от този в нашето бат-ьо, бат-ко ’по-голям брат’, от старобълг. братъ, братръ. От тази първична коренна основа на нашата антропонимия са произведени редица други имена: Бато, Батьо, Батан, Батил, Батин, Батой, Батуш, Батош и др.; не по-яко са имената и от брат. По отношение на суфикса -ул неоправдано е да се мисли, че в български и сърбохърватски език е възникнал под влияние на румънския постпозитивен определителен член. Българският му произход вече се потвърждава от открити вече лични -ул имена в чешки и полски език: в чеш. Budul, Mikul; пол. Domaszul — XII в., Matul —XIIIв., Gardul, Gudul – XIXв., Dobrul, Dabul, Jakul, Janul – XVв. В словенски личното име Радул е открито към 1181 г., в сърбохърватски Нягол, Богдул, Радул се сочат също в XII в.. Така че селищното название Батул ц и от родово име, а го от личното име Ба̀тул едва лн може да се приеме за чуждоезично и чуждоетнично, а по-скоро е от домашен български произход.

Автор: Николай Ковачев

Advertisements