Етикети

, , ,

Пещерите, така както и хората, се раждат без имена. Техните имена се слагат в последствие. Обикновено бебетата се кръщават малко след като се родят, а някои и даже преди това, особено в днешни времена, когато с помощта на достиженията на съвременната наука може да се разбере техния пол още преди раждането. С пещерите положението е малко по-различно. От една страна те съществуват още преди съществуването на Homo Sapiens и в редица случаи тяхната възраст е трудно да се определи. Така или иначе сигурно е, че те не се кръщават по време на тяхното раждане, а няколко стотици хиляди години след това.

Всъщност тяхното кръщаване зависи от това кога те ще влязат в допир с човека и по-точно кога човекът ще ги открие. Науката, която се занимава със собствените имена на географски обекти, се нарича Топонимия, като названието е образувано от гръцките думи топос – земя, местност и онома – име. От своя страна самите собствени имена се наричат топоними. При това положение науката изучаваща имената на пещерите, макар и да няма обособена такава би трябвало да се нарича “спелеонимия”, като съставена от думите спелеология – наука за изследване на карста, пещерите и подземния свят и вече споменатата дума “онома”. Това определение ще бъде използвано и в настоящата работа. Като основна тема на есето ще се разглеждат имената на пещерите и тяхната връзка както с народния, така и с пещерняшкия фолклор. Разбира се, не всички имена на пещери са свързани с фолклора и произлизат от него. Всъщност свързаните с легенди спелеоними са доста малко и могат да се разглеждат само като обособен дял от общото количество спелеоними, на което също подробно ще се спрем.

На първо време трябва да се спрем на общите названия които се употребяват за обозначаването на пещери. Най-често срещани са “пещера”, “яма” и “дупка”, като обикновено пред тях се поставя някакво лично име. В зависимост от района, в който се намира пещерата и диалекта на местното население, тези названия често се трансформират в “пещерътъ”, “пещеръ”, “пещта”, “яме”, “дупке” и др. Около 3/4 от спелеонимите са съпроводени именно с такова означаване. Следващо по разпространение е определението „пропаст”, като трябва да се отбележи, че то е по-често употребявано от спелеолозите, отколкото от местното население. Тук трябва да се каже, че както децата се делят на момчета и момичета, така и пещерите се делят на хоризонтални и вертикални, а когато хоризонтални галерии се редуват с отвеси, то те се наричат „пропастни пещери”. Това определение обаче се използва главно в научната литература и почти никак от местното население или пещерняците. Интересно е, че понятията „дупка” и „пещера” се използват без значение дали става дума за хоризонтален или вертикален вход – т.е. за пещера или пропаст. Така например пропастта Дружба[1] се нарича и „пещера” въпреки че няма почти никакви хоризонтални части. Същото е и положението с определението дупка: Темната дупка при с. Беренде извор е хоризонтална, докато Дрангалешката дупка при село Мугла е типична пропаст. Когато се използва названието “яма” или “яме” обаче, местното население почти винаги има предвид пропаст. Друго название, получило широко разпространение, е “маара”, като думата идва директно от турски език (magara) и доколкото съм забелязал се използва за обозначаване на хоризонтална пещера. Това название е много разпространено около с. Крушуна (Ловешка област), както и в районите с преобладаващо турскоговорящо население. Още едно използвано определение е “печ”, като то се среща най-вече в Северозападна България (Сухи печ при с. Горни Лом – Белоградчишко; Башовишки печ при гара Орешец). Трябва да се каже, че в района използват думата “печ” и за обозначаване на кариера, като това е и нейното по-разпространено значение, въпреки че не всички пещери, допълнени от това определение, се намират в кариери. Нерядко “пещера” се трансформира в “пещ” като се използва със същото значение – Кривата пещ (с. Гинци, Софийско). Често използвано в Западна България е и определението “понор”, като с него се обозначават низходящи или вертикални пещери в които се губят речни води[2].

Изворните пещери пък от своя страна често се наричат “врело”. По принцип думата се използва за означаване на периодичен извор (водата там ври, извира бурно т.е това са силни, постоянни извори –бел. моя), но тъй като понякога водата извира от пещера, то и тя получава същото название (Врелото – с. Боснек, Пернишко). В района на с. Ягодина в Западните Родопи названието пещера се замества и с думата “ропка”, чието основно зачение е „дупка в земята”, което предопределя вертикалния строеж на дупката (пропастта Хаджийска ропка[3]). Не знам доколко това е по-разпространено название или се използва само за означаване на дадената пропаст, но в случая може да се направи сравнение с употребата на думата “трап”, която е със същото значение. Като пример може да се посочи пропастта Джебин трап (с. Градешница, Ловешка област). Така обединяващо е както значението на думите “ропка” и “трап”, така и пропастния характер на самите пещери.

След като изяснихме основните определения за пещерите и пропастите трябва да кажем, че макар и рядко има случаи в които те се срещат без лични имена отпред. Това се случва когато те не са свързани с някакво важно събитие или легенда или наблизо няма други пещери, които да се използват за сравнение. Така по простата и ясна логика ако едно явление е уникално по рода си в района, то няма нужда от собствено име, а се назовава с общото име за това явление. Като пример могат да се посочат Пещерьта (с. Габер, Драгоманско) или Ямата (с. Добростан, Пловдивско), където макар и да има много пещери, то точно тази не е свързана с никаква легенда или определено събитие. По-рядко се срещат названията Пропастта (с. Гела, Смолянско) .

Като цяло за пещерите в България преобладават български имена, като в Източните Родопи и Добруджа по-често се срещат турски, а тук там и гръцки и латински. Преди да направим някаква друга класификация, според мен собствените имена на пещерите се делят на два вида в зависимост от това дали са кръстени от местното население, което значи, че са известни преди появата на спелеологията в България, или са кръстени от пещерняци, които са ги открили или специално са копали, за да влязат в тях. Трябва да се отбележи, че известните на местното население и неизвестни на спелеолозите пещери стават все по-малко. Просто повечето от знайните от местните пещери са проучени, а неизвестни никому до този момент се появяват все нови и нови и тъй като те са все по-често откривани от пещерняци, то съответно се назовават и от тях. При това положение все по-рядко се слагат имена свързани с легенди – просто за новооткритите пещери няма легенди.

Пещерите са познати на хората от най-дълбока древност, но въпреки това те рядко са се осмелявали да проникват дълбоко в тях. В повечето случаи са се задоволявали с това да знаят къде са входовете им и да влизат дотам, докъдето стига и слънчевата светлина. В битово отношение далеч по-употребявани са нишите, в които нерядко са складирани разни стоки или пък са използвани за подслон за пладнуване на овце и говеда. По-различен е случаят когато пещерите са използвани за скривалища на хора. Въз основа на тези и на други различни критерии гл. ас. д-р Тодор Тодоров прави една класификация на имената на пещерите в Смолянския регион[4], но тя всъщност с известни допълнения може да се приложи за всички пещери в България. Преди това опити за описване на имената правят небезизвестните спелеолози Петър Трантеев (Хера), Николай Джамбазов и др.

В случая ще използвам дадената от Т. Тодоров класификация, като се опитам да я допълня и обобщя. Освен това ще разгледам накрая имената произлизащи от легенди и предания, които той поставя на първо място. Така мисля че ще мога да им обърна по-голямо и по-сериозно внимание.

Може би най-рядко срещани си остават пещерите които нямат собствено име. В този случай, както вече споменахме те си остават с названията “дупката”, “пещерата”, “ямата”, “пропастта”. Друг вариант е да се използват определенията “ненаименована” или “безименна”, а след тях да се прибави намиращо се близост селище или местност, така че да се знае къде се намира. Всъщност никога не съм чул някой от местното население да каже: “Ей там е тя – безименната”. По-скоро би чул: “Има там една пещера, ама не и знам името”. Най-често тази формулировка се използва в спелеолитературата и от време на време в пещерните среди („Ненаименована при Билин дол[5]”, с. Гинци, Софийско или „Безименна пропаст” при с. Гела, Смолянско и т.н.).

Друг случай, който вече споменахме е когато имената на пещерите са с чужд произход, като той главно е турски. Такива са например случаите с Андъка (Дряновския манастир), което идва от hеndеk – трап, яма, дупка[6], Харамийската маара (с. Триград, Девинско) – от harami – разбойник[7] или пък Дюсмаара (с. Камен бряг, Балчишко) – в превод “равната пещера[8]”. Тук ще включа и един разказ за пещери с чуждо название: “Субатта е много голяма пещера. Тя всичката вода там влиза вътре. От околните баири там всичко влиза вътре. Субатта е турска дума – “водата се скри”. По-долу пък на Злостен, там дето е Омуртажкият каптаж, се казва Сучакта – “водата излезе”. И ний да разберем таз пещера къде води, пуснахме плява вътре и излезе наистина на Сучакта. Значи верна е легендата, че там излиза.”[9] Пещерата Катаравите до с. Червен, Русенско идва от гръцка дума, която значи „пропадам“, „срутвам се“. Така името и би трябвало да се преведе „Пропадналата” или „Пропадналото”, „Срутената”. Катаракциите над Лакатник пък идват от латинското cataracta – преграда[10].

Тук трябва да се спомене и пещерата Магура до с. Рабиша (Монтанско), чието име произлиза от румънското “magura” и означава могила. Всъщност името се отнася не за пещерата, а за височината над нея.

Доста разпространени са имената, които произлизат от тъмнината или формата на отворите на пещерите. Типичен пример е широкото разпространение на названието Темната дупка, каквито има до с. Карлуково, гара Лакатник, с. Беренде извор и на други места. За да ги разграничават, когато говорят за тях пещерняците обикновено поставят пред названието им името на близкостоящето селище. Така в разговор ще чуете да се говори за Карлуковска темна, Лакатнишка темна или Калотинска темна[11]. За местното население обаче тези пещери си остават Темната дупка, което е ясно свързано със страхопочитанието, което обикновения човек изпитва към тъмнината. Подобно е положението с названието Мрачната дупка (с. Ягодина, Девинско), което обаче подсказва наличието на известна светлина, проникваща в началните й части. Тук може да се споменат пропастната пещера Голямата темнота (с. Дреново, Софийско), Тъмната пещ (с. Българево, Добричко) и др. Обратният вариант обаче е много рядко срещан – всъщност само една пещера ни е известна под името Светлата и тя се намира близо до гр. Търговище.

Що се отнася до имената, произлизащи от формата на отворите на пещерите, то тук разнообразието е голямо. От една страна могат да се разглеждат пещерите, които са именувани в зависимост от броя на входовете. Такива са пещерите Двоевратица и Троевратица до с. Карлуково. Интересно е например названието Разсовата яма (пак при с. Карлуково), което говори за двойния й чаталест отвор. Подобна е ситуацията с пещерата Осмака до гр.Смолян, чието название идва от двата разположени един над друг кръглообразни входове. Интересно е названието Контрабаса за една от десетките пещери до Карлуково, чиито вход изненадващо много наподобява съответния музикален инструмент. Това название всъщност е дело на пещерняци, защото когато съм питал за тази пещера в селото, то тя не им е известна с това име. Други интересни названия, произлизащи от формата на входа са “Четвъртитата дупка” до с.Оплетня и “Свърдело” на Яворецкото плато, наречена така заради витлообразното положение на трите й етажа. “Спропадналото” между Банско и Разлог пък напомня за хлътналия външен вид на входа. Често се срещат названията “Проходна” (с.Карлуково, с.Ягодина и др.), като това са пещери, при които влизаш от един вход и излизаш от друг. Това вече са имена произлизащи не от външната форма на входа, а от морфологията на пещерата и представата за нейната големина. Такива са разположените една срещу друга пещери в Задънен дол до Карлуково Задъненка и Зиданка, чиито имена произлизат съответно от представата за непроходимост на дупката и представата за загладеност, сякаш пещерата е издялана и иззидана в скалата. С представата за дълбочина са свързани имената Дълбоката (с. Карлуково), Голямата пропаст (гр. Рудозем), Голямата гърловина (с. Черни Осъм, Троянско) и Бездънния пчелин (мах. Нановица, Ловешка област). Всъщност последното име е малко по-различен случай, тъй като за тази 105-метрова пропаст с огромен вход има и легенда, която казва, че на 15-тина метра под входа имало голям пчелин, който постоянно тормозел хората и говедата минаващи по намиращия се наблизо път. Веднъж мъжете от махала Нановица се събрали и пуснали един мъж здраво вързан с въже, като, за да му бъде по-удобно, той седял върху конско седло. Легендата продължава с това, че въпросният “герой” извадил 12 бакъра с мед от пчелина и оттогава дивите пчели изчезнали и не жилили повече преминаващите хора. Въпреки това името си останало същото и съчетава в себе си и легенда, и представа за обемност. Тук ще спомена и пропастта Стотака (с. Брезово, Ловешка област), която обаче е кръстена от спелеолози, които при стигането на дъното и картирането на пещерата установяват, че нейната дълбочина е точно 100м[12]. Оттам и логичното й име свързано с нейната дълбочина. Друго име, свързано с морфологията и пак дадено от пещерняци, е Камината (гара Черепиш). Тази малка възходяща пещерка е била открита от спелеолозите от ПК “Академик” София и беше продължена и картирана от спелеолозите от “Иван Вазов” съвсем наскоро и името й дойде вследствие на това, че двете й стени са успоредно една до друга и човек се придвижва нагоре на триене между тях – все едно че се изкачва във комина над камината вкъщи[13]. Подобно е положението с пропастта Стълбица (с. Кърпачево, Ловешка област), наречена така заради стъпаловидното й развитие в дълбочина, както и заради поставената там от местното население дървена стълба. Има и пещери, които са кръстени на намиращи се вътре във тях образувания – такъв е случаят с пещерата Бисерна (известна също и като Зандана – гр. Шумен), като името само говори за себе си. Интересно е името Бозките (с. Мрамор, Тополовградско), което произлиза от подобните на луковици или вимета на крави сталактитни образувания. Има две пещери в района на гр. Шумен, кръстени сответно Пясъчната и Пясъчниците, а в района на гр. Враца – Калната пропаст и Калната иманярска дупка. Не на последно място са и дупките кръстени Лабиринта (Лабиринтна). Това разбира се не изчерпва цялото огромно разнообразие от имена от този сорт.

Макар и рядко се срещат имена свързани с цвета на наслагите, налепите и образуванията в пещерите. Такива са Червената дупка (с. Долно Озирово, Монтанско), Църненка (с. Новосел, Пловдивско), Белите езера (с. Карлуково) и др. Предполагам, че благоустроената пещера Снежанка близо до гр. Пещера също носи името си от снежната белота на образуванията вътре, а може би и заради показваните на всички туристи група от образувания, наподобяващи Снежанка и седемте джуджета от едноименната приказка.

Друга група от имена, които логично се свързват с имената на току-що изредените пещери са свързани с наличието на лед, вода или безводие. Пещерите, на чиито входове има лед, много често се кръщават Леденика (до х. Леденика над гр. Враца), Ледника (гр.Котел), Леденицата (с. Добростан, Пловдивска област и с. Гела, Девинско) или Ледената (циркус Каменитица, Пирин)[14]. Разнообразието от пещери, които се казват Водната е голямо. Пещери с това име има в с. Церово, гр. Пещера, с. Чавдарци, с. Забърдо и др. От наличието на вода произлизат и имената Потока (с. Долно Влахово), Голямата вода (с. Карлуково), Иванова вода (с. Добростан), Мократа (с. Топчии), Водица (с. Кунино) и др. Често се среща названието Извора за пещери, от които извира вода. Такива са водните пещери при с. Янтра близо до гр. Дряново и при х. Орфей близо до с. Борино. Както споменахме, същото е положението с пещерите Врелото и Цанкино врело. С обратния процес – т.е. скриването на водите в дълбочина е свързано името на пещерата Понора (с. Чирен). Тук може би трябва да се спомене и старото и вече почти забравено име на благоустроената пещера Дяволското гърло което е Клокотник и естествено идва от чуващия се на входа на пещерата грохот от вода[15]. Преди около година до с. Церово (близо до гр. Своге) бе открита нова пещера, която откривателите и картировачите й нарекоха Говора на водата. Като име говорещо за наличието на вода трябва да се спомене и Водопада (с. Крушуна, Ловешка област), въпреки че така и не знам дали е наречена така заради каскадата от водопади пред входа на пещерата или заради малкото водопадче, намиращо се в привходните части. Интересен е варианта на именуване на близките една до друга пещери Сухи печ и Водни печ (Белоградчишко). Пещери с названието Сухата има при гара Лакатник, до Велинград, до гр. Шумен, с. Хвойна и др. Интересно е и производното име Сушица (с.Студено буче, Монтанско).

В този ред на мисли трябва да споменем и за пещерите назовани по определен начин заради температурата вътре в тях. За незанимаващите се със спелеология може би трябва да се поясни, че температурата вътре в пещерите обикновено е постоянна независимо от сезона и времето навън. Към тази група пещери принадлежат Студената (гара Черепиш), Хладилника (с. Забърдо, Пловдивско), докато с представата за топлина са свързани имената: Топлата (гара Борущица), Топля (с. Голяма Желязна), Топлица (с. Лютиброд) и др. Тук ще спомена и малката пещера намираща се точно до големия свод на пещерата Проходна при с. Карлуково наречена Петнайската. Според разкази на информатори макар да звучи логично името да идва просто от номерирането на дупките в района, то това не е така. Всъщност в пещерата е измерена постоянна температура от 15 градуса, което дава името й и я прави удобна за спане през зимата. Не съм съвсем сигурен относно верността на това твърдение, но поне звучи логично[16].

Интересни са спелеонимите, свързани с характерни явления до входа на пещерата. Такива са Вятърничавата пещера (с. Писанец) и Духлата (с. Боснек[17]), чиито имена произлизат от духащия при входовете им вятър[18]. Имената Душника (с. Искрец) и Парниците (с. Бежаново, Плевенско) пък произлизат от излизащите от входовете на пещерите пари през зимата. Интересно във втория случай е, че Парниците е проходна пещера, получила се вследствие от съединяването на пещерите Сухия парник и Водния парник от спелеолози. Допреди това местното население е смятало тези пещери за отделни, а не за свързани в обща система.

Още през 1960 г., а по-подробно 10 години по-късно спелеологът Петър Трантеев обособява определена група от “пеещи” пещери[19]. Имената на тези пещери произлизат или от многократното ехо, което се получава при хвърляне на камък в тях, или от глухия звук който се чува при ходенето вътре в тях, или от звънежа който издават образуванията, когато ги докоснеш. Такива са пещерите Дрангалешката (с. Мугла, Девинско) и трите известни Дрънчи дупки (край с. Мелница, с. Мрамор, Ямболско и гр. Котел) – от дрънкането на хвърляните в отвесите камъни. Други две малки пропасти край селата Лик и Липница пък се наричат Звънти дупка. От същият корен идва и името на 17-метровата пропаст Звънкова дупка край с. Лиляче. Най-вероятно от тътненето на стъпките на проникващите хора идва наименованието на пещерата Татнята (с. Долно Озирово, Монтанско). Тук могат още да се споменат пещерите Тънти бунар (с. Брястово, Хасковско), Кънти дупка (с. Боженци, Габровско), Пеещата или Музикалната пещера (с. Дружба, Видинско) и др. Трябва да се отбележи и, че в повечето от по-големите пещери в България има образувания които са пеещи (“Пеещият” сталактит в зала Уринарника в Духлата).

Отдела група имена представляват тези, които са свързани с наименованията на животни или характерни растения около пещерата. Всъщност първите могат да се разделят на различни подгрупи в зависимост от вида животни на които са именувани. По-малките дупки са: Язовщина (с. Добростан), Вълча дупка (с. Соичене), Лисича дупка (с. Паволче) и др. До с. Карлуково се намира небезизвестната Кучешка пещера, от чиито вход и до сега се чува лай на кучета. Според легендата там е хвърлена бременна кучка, която обаче оцеляла след падането и родила вътре. Малките кутрета си останали слепи заради постоянната тъмнина, но като пораснали започнали да се множат едно от друго и тъй като карлуковчани там си хвърлят боклука и болните или мъртви животни, то имали и с какво да се хранят. Може би трябва да се отбележи, че пещерняците предпочитат да не проникват в тази пропаст от страх от някакви зарази. То и без това през лятото от входа се разнасят “благоухания” на мърша.

Често срещано е името Меча дупка. Ето и една легенда за Мечата дупка в местността Злостен до Котел: “Навремето там дядо Христо Стойнов е убивал мечки там. Оттам останало името Мечата дупка. Той си имал такъв метод на работа, че изчаквал да излезе мечката сутрин и тогаз той влиза вътре. И понеже мечката влизала заднешката в пещерата, той я изчаква на най-тясното място дето мечката въобще не може да се обърне назад. И той там и тегли куршума. И тя ако излезе напред, ще излезе напред, назад не може да се върне. Все пак е било голям риск, нали – кураж трябва. Може да го залости да не може да излезе. Ама той не е сефте влизал в тез работи.”[20] Меча дупка има още при с. Искрец, гр. Шумен и другаде. Други често срещани са имената Говеждата дупка и Овчарова дупка, като с тях се означават пещери, в които са пладнували съответните животни. Според преданията на местното население някакъв свинар си загубил свинете близо до гара Лакатник и след дълго и уморително лутане ги намерил чак на входа на Леденика до Враца. Оттогава името на дупката е останало Свинската. Всъщност това е една от най-широко разпространените легенди и може да я чуете почти във всяко населено място, близо до което има пещери. Нерядко менящите се според района, където се намира дупката, животни или животновъдството, “прекосяват” под земята границата и се появяват я в Гърция, я в Турция, но най-често в Сърбия.

Представителите на птичия свят също не са забравени. Втората по големина пещера в България например се казва Орлова чука (с. Пепелина, Русенско) заради орлите, които виели гнездата си на непристъпната скала, където се намира входа. Според разказите на местното население тя била открита от един овчар, чиито овце били слезли на сянка в предверието на пещерата. Овчарят помислил, че животните му са паднали от скалата, но тогава чул блеенето им и с риск да падне слязъл по урвата, за да си ги прибере. Други пещери именувани на птици са: Лястовицата (с. Гложене), Гаргината (с. Добростан), Гарваньовица (с. Могилица), Соколица (Врачанско), Чавките (над с. Миланово), Гълъбарника (с. Карлуково), обобщаващото Птича дупка (с. Черни Осъм, Троянско) и много други. Не са пропуснати и най-често срещаните пещерни обитатели, на които е кръстена пещерата Прилепската (с. Буковци, Търновско), както и пчелите, обитаващи входовете на различни дупки – вече споменатият Бездънен пчелин, Попин пчелин (с. Беляковец, Търновско), Пчелина (с. Паволче, Врачанско) и др.

Старите хора в Боснек са ми разказвали, че при откриването на пещерата Пепелянката и с разширяването на входа й оттам са изпълзели две пепелянки. Оттам съответно и името й. Така се оказва, че и влечугите не са пропуснати. За да завърша с пещерите, именувани на животни ще спомена Тюленовата (с. Тюленово, Балчишко), за която старите хора разправят, че навремето пред входа й, отворен направо към морето, са се събирали необезпокоявани от никого тюлени. Това всъщност е единственият пример който ми е познат и произлизащ от името на морско животно.

Сред имената, свързани с растящи наблизо растения, можем да посочим Бръшлянската пещера (с. Александрово, Ловешко), Борова дупка (с. Черни Осъм, Троянско), Елата (с. Зимевица, близо до Своге[21]) и Самардала (Странджа) – от едноименното растение, използващо се за подправка и растящо около входа й. Макар и странично тук ще включа разказа за името на Свирчовица до с. Карлуково. Във въртопа, в който се намира пещерата, едно време е растял див бъз и карлуковчани често ходили там да отрязват клончета от храстите и да ги дялат за да си правят бъзови свирки[22]. Оттам и името, което е толкова свързано с преданието, колкото и с растящите диви растения.

Като отделна група могат да се отделят пещерите, които са кръстени в зависимост от това за какво са използвани от човека. Такъв е случаят с Мандрата (с. Чавдарци, Ловешка обаст), в която през периода 1965-1978 г. е използвана за мандра. С полулегендарен характер е името на Терзийска дупка (Врачанско), която според местните предания е служила за шивачница на хайдути и четници. Подобен е случаят с Тайната печатница (м. Карандила, Сливенско), която според легендата е използвана от Съби Димитров. Често срещани са имена свързани с пребиваването на монаси в тях: Калугерица (с. Байлово, Софийско), Попови дупки (с. Голям Дервент), Попските килии и Килиите (гр. Шумен) и др. Вече споменахме за Овчарника (гр. Шумен) и Говеждата дупка (с. Левочево и с. Долно Влахово). До Шумен се намира и пещерата Заслона. Интересно е и названието Гъбарника (Кайлъка, гр. Плевен), където доскоро се отглеждаха печурки.

Немалко са пещерите, които са кръстени вследствие на сравняването с други близконамиращи се пещери. Такъв е случаят с Малка и Голяма Балабанова (с. Гинци), Малка и Голяма Кауна (с. Забърдо), Малка и Голяма Микренска (с. Микре), Малка и Голяма Въпа (м. Петрова нива, Малкотърновско) и др. Подобно е положението с разположените близо една над друга пещери – Горна и Долна Каранска (с. Ягодина). Има и пещери кръстени Новата и Старата Продънка (с. Драшан, Врачанско) в зависимост от това коя пещера по кое време се е продънила. Интересен е случаят с една пещера близо до гр. Пещера, която битува с две взаимоизключващи се имена – нея можете да я срещнете и като Старата и като Новата.

Следващата група от имена е може би е най-разпространената. Тя побира в себе си имената, произлизащи от близкостоящо селище или местност. Такива са пещерите Ягодинската, Деветашката, Градешнишката, Сопотската, Устовската, Нановица, Еменската (от села, махали и градове) и вече споменатите Борова, Бръшлянска, Чаирска (от местности) и др. Тук ще спомена и проходната водна пещера Седларката (с. Садовец) която е кръстена на намиращата се близо до входа й скала, наподобяваща конско седло. От този тип са и пещерите, кръстени на близкостоящи скални феномени или камъни[23]. Още един пример е пропастта Яворец, която е кръстена на едноименния връх на който се намира (над с. Зверино). Същият е принципът на кръщаване на пропастта Вихрен в Пирин. Поради близостта си със сръбската граница пък има пещера наименована Граничарската (с. Комщица, близо до гр. Годеч). Интересен е обратният вариант – циркус Баюви дупки в Пирин например е кръстен на многото отвори на пещери, които зеят в него и на легендата за скрилия се там бансканлия, който, отмъщавайки за нанесената на сестра му обида, убил двама турски изедници. След това той избягал в планината и се укривал в пещерите в гореспоменатия циркус, а сестра му ходила всяка седмица да му носи храна. Тъй като той бил по-голям от нея, то тя носела храна на “баю си”. Оттам и Баюви дупки.

Не по-малко разпространени са дупките свързани с имената на различни хора, които са ги ползвали, открили, или просто са в тяхното землище. Такива са Радолова яма (наричана още Тошкова дупка – с. Гинци), Благова яма (гр. Етрополе), Райчова дупка (с. Горни Осъм[24]), Мануиловата (с. Рибново), Кънчова върпина (с. Тепава), Санчова дупка (с. Ягодина), Банковица (с. Карлуково[25]) и десетки други. Може би тук трябва да се прибави и пещерата Александър Блажев (с. Пепелина), кръстена така от русенските пещерняци в памет на известния техен съгражданин-спелеолог, загинал при нещастен случай при проникване в пещера в Румъния.

От легенди е произлязло името на пещерите Маркови дупки (с. Сестримо), Царева дупка (Плевенско), Царската пещера (с. Беляковец), Пещерата на цар Костадин (с. Лехчево), Цар Крумови порти (гр. Шумен) и др. От кръстените на воеводи дупки могат да се споменат Поп Мартиновата (с. Пепелина и с.Веслец), пак свързана с иманетата на Поп Мартин, както и многобройните Хайдушки дупки (с. Карлуково, с. Бистрец) и др. Има редица легенди за заровени иманета на Вълчан войвода в Странджа и който войвода общо взето се сетите. Тук може би трябва да се спомене Марина дупка (край гр. Търговище), което според П. Трантеев[26] идва от турски диалект означаващ „имане“ и не трябва да се бърка с пещерата Св.Марина, която е кръстена на съответната светица и за която ще споменем по-надолу. Същият информатор разказва и за именоването на пропастта Кървавата локва (м.Зеленич, гр. Котел): “По-рано там, Раковски когато е бил като хайдутин, е минавал тука, и когато искал да ги съветва няколко тука от хайдутите, и там замръкнали, и когато наредил той там вече да се съберат всички, вземали че пратили един там арнаутин до на някой си стадото с овцете, да вземат някое шиле там, овца ли, да направят там за ядене нещо. И когато отива тоз арнаутина да вземе нещо от тоз, от овчаря, овчарът се оказало, че не са негови тез овце собствени, ами били на някой си чорбаджия. Чиракът го е страх да даде от тез овце. И казал че: “Аз ако дам трябва да ги плащам.” А Раковски изрично наредил, че насила да не се взема. Хубаво ама, арнаутина тъй като трябвало да вземе, и взима една овца, и тръгнал. И чиракът го удрял подир със пръчката, и арнаутина тъй, обръща се, улавя пищова и го убива. Обаче изстрела се чува и Раковски питал за таз работа, каква е, що е? И оня му обяснил. Тогава Раковски убива арнаутина там на място. И го погребват там. И оттам Кървавата локва. То и до сега е червено там – от кръвта.”[27]

Многобройни са легендите свързани не само с действията на хайдутите, но и тези свързани със съпротивата на обикновените българи по време на османското нашествие. Е. Енчев от Дряново например ми е разказвал преданието за Момините пещери, според което турския бей след като подложил на огън и сеч населението решил да пощади двете най-лични дряновски девойки, ако те се съгласят да влязат в неговия харем. Тогава двете моми побегнали и отишли на по-късно наречените Момини скали, на които се намират и едноименните пещери, наподобяващи женски очи. Там те вързали плитките си една за друга за да не вземе някоя от тях да се разколебае в последния момент и се хвърлили прегърнати от скалите[28]. Това е един много разпространен мотив, който се повтаря за различни места, като може би най-известна е легендата за 40-те карвунски девойки при нос Калиакра.

Сред легендите за пещерите наред с тези за заровените иманета и употребата им за скривалище обособено място заемат и тези свързани със светци и с вярата за светената и изцеряваща вода бликаща от тях. Може би първо трябва да се спомене Перуна дупка (с. Калотина, Софийско) чието име най-вероятно произлиза от славянския бог Перун. Сред светците на които са именувани дупки могат да се посочат: Св. Илия (с. Ягодина), Св. Никола (гр. Пещера), Св. Христ (с. Добростан), Св. Георги (с. Дряново) и др. Близо до с. Гинци пък има три разположени една до друга пещери, едната от които се нарича Светата вода. Когато през 60-те години д-р Иван Буреш отива там, то той открива старовремски каменен кръст до малко изворче, което пълни няколко естествени каменни коритца. Болни от трудно изцерими екземи отивали там в петъчен ден да се мият с варовитата вода, а след това оставяли в пещерата част от дрехата си, най-често ризата, като вярвали, че по този начин оставят и болестта си.

Последният тип легенди, на който ще се спрем, е този свързан със свръхестественото. Оттам идват имената на многобройните Змейови дупки (с. Хитревци, Габровско; с. Змейово, Старозагорско; Карандила, Сливенско, гр. Котел и др.) Има легендата и за Еленина дупка при с.Бяла вода, Странджанско. Доколкото ми е известно няма пещери наречени на хали, лами или самодиви и самовили.


  Статията е курсова работа на Явор Цветанов – спец. “Етнология” в СУ „Кл. Охридски”


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Минков В. “Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места”, С. 1943, авторско издание, стр. 212-214
  2. Джамбазов Н. “Пещерите в България”, С. 1958, Наука и изкуство, стр. 118-126
  3. Трантеев П. “Имената на нашите пещери” – сп. Турист, год.V, бр. 8, 1960г, стр.13
  4. Трантеев П. “Произход на имената на пещерите”- в. Ехо, год.ІV, бр.23 от 08/06/1962г, стр. 3
  5. Трантеев П. “Пещери. Туристически обекти” С. 1965, Мед. и физк., стр.24-27
  6. Трантеев П. и Георгиев В. “Тайната на пещерите”, С. 1968, Наука и изкуство, стр.145-151
  7. Трантеев П. “Имената им звънят”- сп.Турист, год.ХV, бр.12 от декември 1970г, стр. 9
  8. Буреш И. “Сказания за пещерите в България”, сп.“Турист”
  9. Стефанова М. Сборник – материали “Български пещери ” бр.4, 1986г, издание на БФПД. (както и личните и неиздадени работи на терен по време на редица пещерни експедиции, предоставени от А. Жалов – зам.председател на БФПД)
  10. Дублянский В. “Занимательная спелеология”, Челебянск 2000, Урал-книга, стр.160-165
  11. Тодоров Т. “50 години пещерно дело в Чепеларе” ,Смолян 2002, Принта Ком, стр. 53-57
  12. използвана е също информация от главната картотека на БФПД

БЕЛЕЖКИ

[1] Близо до х. Марциганица – с. Добростан – Пловдивска област

[2] Трантеев П. “Пещери – туристически обекти”, С. 1965, Медицина и физкултура, стр. 24

[3] Тодоров Т. “50 години пещерно дело в Чепеларе”, См. 2002, Принта Ком, стр. 54

[4] пак там – стр. 55-57

[5] Интересно е, че тази пещера е известна още като “Сагуаро” и е кръстена така от пещерняците от “Черни връх” на едноименния мексикански кактус; друга близкостояща пещера е “Тизоин”, което пък идва от специфичния тип ракия, който се прави от кактуса Сагуаро

[6] Това поне е моето обеснение, като в побългарения вариант на думата се изпуска първоначалното “х”, а двете “е”-та се трансформират съответно в “а” и “ъ”

[7] В дадения пример се съчетават едновременно и име на пещера от чужд език и произхода му от легендата за криещите се в нея разбойници

[8] В този пример пак се съчетават име от чужд език и представа за морфологията и развитието на пещерата

[9] Разказът е на Стефан Димов – Сръбски и е записан на 02/09/1979 г. от Милка Стефанова в гр. Котел

[10] Трантеев П. “Имената на нашите пещери”- сп. Турист, год. V, бр. 8, 1960 г., стр. 13

[11] с. Беренде извор се намира близо до Калотина и въпреки че в разговор може да се употреби “Темната на Беренде”, то в повечето случаеи се използва “Калотинска темна” защото по-лесно се изговаря и запомня и просто защото вече се е наложило като название

[12] След написването на материала беше проведена експедиция до гореспоменатата пещера в периода 31.V.- 1.VІ. 2003г, по време на която установихме, че дълбочината на пещерата е –104м., а от местния овчар научих, че преди да бъде открита не е носила друго име, тъй като не е била известна като пещера

[13] Преминаването на камина е специфичен начин на придвижване в пещера, с който всеки спелеолог се сблъсква при проникванията си; този термин е много често използван в пещерните среди

[14] Тази пропаст беше открита и картирана по време на международна пещерна експедиция в Пирин през 2005г, но вече е затрупана от нападалите лабилни каменни блокове, държащи се само на спойка от лед, който при отварянето й се е разтопил; в момента влизането е опасно, ако не и невъзможно

[15] Тодоров Т. “50 години пещерно дело в Чепеларе” ,См. 2002, Принта Ком, стр. 54

[16] Тук може да се направи аналогия с вече споменатата пещера Стотака, където името отговаря на дълбочината, а Петнайската на температурата

[17] Духлата при с. Боснек, Софийска област е най-дългата пещера в България

[18] Според гръцката митология богът Еол държи заключени подчинените му ветрове в една пещера на своя остров; когато Одисей спира на острова му Еол го нагощава богато и му дава затворени в един мях всички ветрове, като оставя навън само Зефира, който да води корабите на Одисей към Итака; тъй като хората на Одисей не изпълняват волята на Еол, а отварят мяха по-рано от уреченото, то излезлите на свобода ветрове разразяват страшна буря, която връща гръцките кораби пак на Еоловият остров

[19] Трантеев П. “Имената на нашите пещери”- сп. Турист, год. V, бр. 8, 1960 г., стр. 13 и “Имената им звънят”- сп. Турист, год. ХV, бр. 12 от декември 1970 г., стр. 9

[20] Легендата в този и вид е предадена от Стефан Димов – Сръбски и записана на 2 септември 1979 г. от Милка Стефанова; същата ми беше разказана от овчар, който пожела да остане анонимен по време на национална пещерна експедиция на Злостен в периода 1-5 май 2002 г.; разликата беше че овчарят никъде не спомена името на дядо Стойно

[21] Бръшлянската пещера и Борова дупка са кръстени едновременно и на растения и на местности, тъй като първата се намира в Бръшлянов дол, а втората в Боров дол; същото е и положението с “Елата” която се намира в едноименната местност

[22] разказал А. Жалов (София) на 26.05.03

[23] В повечето случаи самите местности са кръстени на съответните скални феномени, а оттам и пещерите

[24] “Райчова дупка” със своите 387 м денивелация за момента, пък и от доста време насам, е най-дълбоката пещера в България, макар и да няма нито един чист отвес

[25] Според карлуковчани тази пещера е кръстена така на паднал вътре младеж на име Банко

[26] Трантеев П. “Имената на нашите пещери”- сп. Турист, год. V, бр. 8, 1960 г., стр. 13

[27] Легендата в този и вид е предадена от Стефан Димов- Сръбски и записана на 2 септември 1979г. от Милка Стефанова

[28] Тази легенда е много стара и многократно записвана; тя се знае от всички от местното население, а на мен ми беше разказана по време на пещерен събор на Дряновския манастир от 11-13 май 2001г.