При разглеждане на различни стари карти на Балканите, днес цифровизирани и достъпни в световната мрежа, от време-навреме попадаме на сведения, които не сме срещали в други източници. Едно такова сведение е наличието на село Bulgar Metof на карта, издадена от Джон Ероусмит през 1832 г. Картата с мащаб 1: 950 000, приблизително покрива цялата територията на днешна Гърция. В частта, отнасяща се до Халкидическия полуостров се забелязва село с интересното име Булгар метоф. Интересно е, че то се намира означено по пътя между други две села с втори елемент метох. Те са Carfin Metof от запад и Karaman Metof от изток. И трите села се намират близо до западното крайбрежие на Халкидическия полуостров, а не в близост до монашеската Света гора на изток.
На друга карта, издадена през 1829 г. във Франция, въпросното селище е нанесено Boulgar.
На разглеждания откъслек от карта има нанесени и други топоними, свързани с произхода си от български език, например Gabova, Laregovi, Nisvora, Vrata, но те са известни от работата на Макс Фасмер (1941). На тази карта те просто са нанесени с леко променени имена.
Списък с имената по азбучен ред:
Gabova го няма при Фасмер. На друга карта е Gabora. Тогава е Γαβράνη при Фасмер (1941, 203).
Laregovi е Λιαρίγκοβη (Ляригови), среща се Лерѝгово 1900 г., днес Арнеа (Фасмер 1941, 206).
Nisvora е Ἴσβορον (Исворон), то ест Извор, днес Стратоники (Фасмер 1941, 205).
Vrata на други карти е Vrasta, значи се отъждествява с Βρασνά, от брест при Фасмер (1941, 203).
Занимателни са и ойконимите Mesmer и Galatzista, които също не попадат при Фасмер. Месмер е записвано и Месимер и отговаря на село със същото име във Воденско (Μεσημέρι, Μεσημέριον), което не е преименувано, защото не се разпознава като българско по произход. Едно трето село или заселка Месимерион намираме на топографска карта 1:100.000 (л. к-35-100). Пада се ЮЮИ от Коджаеле, връх който е на границата с България. Това име може да се причисли към старинни български имена, окончаващи на -мер, като Ардамери, Зломер, Размер, Теример и др.
Галатища е преименувано от гръцката държава, но после е възстановено. Имена на селища, окончаващи на –ища са старинни и от него се извежда изчезнало вече лично име *Галат, от Гало и –ат. Галатища се споменава още в 897 г.
КНИЖНИНА:
Фасмер 1941 – Vasmer, Max. Die Slaven in Griechenland. Berlin, 1941. < http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23e.htm >
Т о п о н и м и о 