Паган, Скопско
Селището с това име е изчезнало през вековете. Сведения за него се откриват в османски подробен данъчен опис за 1467-1468 г. във вилает Скопие. В ония времена селото е наброявало едва 12 домакинства, като 3 от тях за в роднинска връзка – Никола и Йован са братя на Радомир. Общият брой домакинства е даден 12, но са изписани частично (само с личните си имена, без имената на бащите им, както е обичайно) само 10. Споменава се Милтан, който е баща на Душман и зет на Тодор. В това малко село едва ли е имало двама човека с име Милтан. Ако Милтан е имал свое домакинство това повишава броя им до 11.
Към селцето Паган османския дефдердар е причислил и Сушица като селищен дял. За Сушица са дадени главите на 4 семейства, които са изписани по установения ред. При сборуването отново е допусната греша и са посочени 5 семейства.
Правят се опити името на село Паган да се свърже пряко с името на ранния български владетел и с това да се уязви македонистката пропаганда. Това е възможно при положение, че се направи едно допускане. Но тъй като в случая има и други съображения, които са лесно оборими от Скопие, според нашето мнение, този ойконим не е добър пример за оборване на вардарската пропаганда и не води до никъде.
Тъй като арабския език има писменост без отбелязване на гласните звукове, а някои гласни се отбелязват с незадължителни символи (диакритични знаци), то е напълно възможно селото да се е казвало *Поган. Характерно за данъчните документи е, че те се изписвали с писмото сиякат, един от чиито отличителни белези е именно липсата на диакритични точки. Необходимо е специалист да види оригинала на документа. За повече виж статията на Стоянка Кендерова „Драгне/Драгине, Драгота, или как да разчитаме българските имена в османските извори“.
Поган е заемка от латински език – pagan и първоначално означава ‘езичник, нехристиянин‘. Правило е ранните заемки в български да отразяват -о- на мястото на неударено -а-, също както acetum > оцет и palatium > полата в старобългарски и палата в съвременен книжовен български. По-съвременното значение на думата поган е мишка. Съществува израза „Мачка руча поганци“, а периода между Коледа и Водици (Йордановден) се нарича поганни дни – мръсни, то ест дни преди свето кръщение.
До тоя момент са известни няколко географски имена с тази дума – например Поганово – село в Източна Сърбия, край което е прочутия Погановски манастир. Местност Поганевец има при град Златарица, Великотърновско.
Третият ни довод е следният. Владетел с името Паган е управлявал само 1 година между 767–768. Тия времена са били турбулентни за нашата държава и престола често са заемали нови хора. Преди Паган на трона е Токту – също за една година. За баща на Паган се сочи Винех, управлявал само 4 години. Преди Токту е Умор – управлявал в 766 г. Преди него Сабин само 2 години. Това е според напредъка на науката към днешна дата. Та питането е с какво толкова е известен Паган, че името му да се свързва със селище, известно ни според документите едва от XIV-XV век? За да е станало това личността с едно историческо име следва да е отпечатана в народната памет та да оцелее във времето – все пак между VIII и XIV в. нямаме основания да мислим, че това селце е съществувало с името си.
Името на детето-цар Калиман е отпечатано и запазено добре в народната памет, защото според слухове е бил отровен от мащехата си, за да разчисти тя място за нейния син към трона. Известни са поне 20 топонима с името Калиман.
От трите ни довода този е най-слабият, защото засяга исторически въпроси, за които нямаме особено много знания. Ще се радваме да изскочат нови сведения.
На последно място село Паган е имало само 10 (12) домакинства или под 100 души население във втората половина на XV в. Това ще означава, че селото е възникнало скоро. Обикновено се приема, че за утвърждаване на едно селищно име са необходими около 100 години. Три от посочените 10 (12) семейства са в роднинска връзка. При описанието на населението в това село записвачът е пропуснал и имената на бащите на повечето селяни – той е бил разесеян, уморен… Така че тук се касае повече за селище, възникнало като родова махала, което в последствие е изчезнало.
Главите на домакинства от Паган в азбучен порядък:
Бойо;
Дабижив;
Душман, син на споменатия (!) Милтан;
Йован, втори брат [на Радомир];
Маноил;
Никола, брат негов [на Радомир];
Петко, син на Божидарко (Поздерко);
Радислав;
Радомир;
Тодор, зет на Милтан.
Семейства – 12, приход – 2709 акчета.
Главите на домакинства от Сушица в азбучен порядък:
Димитри, син на Рас;
Мелко, син на Дапко;
Никола, син на Войче.
Рае, син на Петко;
Семейства – 5 (всъщност 4), приход – 355 акчета.
Занимателни са сведенията за следващото село – Козарево. Според преводача и съставителя Александър Стояновски Козарево е изчезнало село, което се е намирало на север от днешното село Света Петка. Стояновски се позовава на етнографа Й. Труфуноски. В османските дефтери е записано като Кожарева. Интересни са имената на двама братя, които са синове на Дърман. Веднага се сещаме за Дърман и брат му Куделин, които са владеели Браничевската област с Белград в средните векове. Те са управлявали в края на XIII в.
Главите на домакинства от Козарево в азбучен порядък:
Гюрко Василе;
Гюро, син на Дърман;
Йован, син на Дърман;
Пейо, син на Рад(е);
Пейо, син на Радислав.
Семейства – 5, приход 355.
Следващото село Стравница е дадено като пусто. Това изчезнало селищно име се успоредява с микротопонима Стравица при село Прясяка, Ловешко. Това местно название е обяснено като такова, произлизащо от растението стравиче ‘крайводник, Sium angustifolium‘.[1]
Последно е село Тунище, като е възможно името да се чете и Тотище.
Главите на домакинства от Тунище в азбучен порядък:
Воихна, син на Рале;
Дабе, син па Драган;
Мелко, син на Рале;
Миле, син на Дончо;
Миле, син на Раде;
Миле, син на Стоян;
Раде, син на Хране;
Радисав, син на Влад(е);
Стойко, син на попот; син негов (не е изписано име);
Стоян, син на Миладин;
Трайчо, син на Миладин;
вдовица Боя;
вдовица Влада;
вдовица Елица;
вдовица Мома.
Общо за селото:
Семейства – 13 (11 в списъка)
Вдовици – 4
Приход – 788.
Написа: Евгени ТАНУШЕВ
КНИЖНИНА:
Ковачев 2013 – Ковачев, Николай. Географските имена в Ловешки окръг, В. Търново, 2013.
ТДИМН I – Колектив. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширен пописен дефтер № 4 (1467-1468 година), т. 1, Скопje, 1971., с. 477-8.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Ковачев 2013, 696.
Т о п о н и м и о 