Селото се е намирало в Скопски вилает към 1467-1468 г. и според броя на данъчно облаганите домакинства е значително. Село с името Тимураник днес не се открива. Предполага се, че това е изкривен запис на селото Морани, което е известно от средните векове под името Тморане.
Морани е доста старо селище в Скопско. Първите писани податки са от времето на цар Асен II (1230-1241), когато просеваст Прибо платил изграждането на скит, посветен на Света Петка в място наречено Тморане. От грамота на сръбския крал Стефан Урош Милутин за това село знаем още, че към 1300 г. е включено към собствеността на Хилендарския манастир, заедно със скита на Света Петка и съседното село Ворошах (днешното Орешани).[1] Местност Св. Петка се намира източно от чертите на днешното село.
Податките от османските дефтери към XV в. не дават основание да мислим, че село с име, разчетено като Тимураник е нововъзникнало. 46 домакинства означава, че това е старо селище, възникнало от преди османското завоевание. Според възприетата методика 46 домакинства са били равни на около 250 души население, което е значително за XV в.
За отбелязване е, че в османския дефтер след село Тимураник е дадено село Студеничани, а село с име Ворошах в описа няма. Дадено Орешани с население от 6 домакинства мюсюлмани, 5 християнски и 1 вдовица.[2] Студеничани е съседно село, отдалечено на 1,7 км по права линия. В дефтера присъства с 32 домакинства (27 пълни и 5 вдовишки). Между двете села е възвишение, известно като Исар или Кале, където има останки от антично селище. Сред имената на селяните в Тимураник прави впечатление, че има 6 двуосновни (сложни) имена, а в Студеничани са 7. Сложносъставните имена са разпространени при всички славяни.
Азбучен списък на главите на домакинства:
Агрян Богдан;
Богдан, син на Богдан;
Бойко, ковач;
Боре (Боне), син на Петко;
Веце, син на Никола;
Вецко, син на Богдан;
Грубан, син на Пейо;
Дабижив вместо Пейо;
Данчо, син на Стале;
Димитри, син на Драгослав;
Димитри, син на Орланец[3];
Добре, сиромах;
Иван Сухорин (?);
Иван, син на Богдан;
Ивко, син на Никола;
Йован, син на Йован;
Йонче вместо Стале;
Калоян, син на Станко;
Миле Хрум;
Милош, син на Неделче;
Никола, син на Димитри;
Никола, син на Димитри;
Никола, син на Радислав;
Новак, син на Вълкашин;
Пейо, син (на) Коларин;
Пейо, син на Богдан;
Пейо, син на Стале;
Перо, син на Стойко;
Петко, сиромах;
Продан, ковач;
Продан, син на попа;
Продан, син негов [на Стоян, пришелец];
Радислав, протогер[4];
Радица, син на Богослав;
Райко вместо Вецко;
Рале, син на Петко;
Рале, син на Станимир;
Стале, син на Богдан;
Стале, син на Данчо;
Стане Стойко;
Станимир син (на) Коларин;
Станимир, син на Богдан;
Стойко, син на Петко;
Стоян, пришелец;
Хране, сиромах;
вдовица Райка.
Семейства – 45
Вдовици – 1
Общо – 46
Приходи от споменатото село:
Пченица, 10 муда – 1200 акчета
Ечемик и друго, 10 муда – 1000
Данък от свини – 85
Бостан – 50
Данък от ливади – 80
Улишта (пчелини) – 27
Юшур[5] от лозя – 1600
Свадбарина – 30
Ниябет[6] – 20
Испенче[7] – 1112
Приход: 5 204
В 1300 г. за село Тморане са изброени следните лица:
Десислав и зет му Рад,
Ян,
Берислав, зет му Драгия и другия му зет Тудор,
Драгослав, зет му Витан,
Смед,
Станко, шурея му Добре,
Братиян,
Кириак, баджанака му Драгия – всичките тези са отроци.
Ето и париците:
Гръд, сина му,
ковача Стан и зет му Драгия,
Нико и зет му Добрен,
Блазко,
Мирен, брат му Муртат,
Братко,
Пръве,
Грозен,
Добре и брат му Драгия,
Негослав,
Братослав,
Беро,
Драгослав и зет му Иванко,
Волен и брат му Стан и зет му Драгия,
Сръдан,
Никола,
Калиман,
Владец,
Него,
Тихо,
Коста,
Стан,
Радин,
Влад баджанака,
вдовицата Момена с шестте ѝ деца,
другата вдовица, жената на Братослав.
Написа: Евгени ТАНУШЕВ
КНИЖНИНА:
ТДИМН I – Колектив. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширен пописен дефтер № 4 (1467-1468 година), т. 1, Скопje, 1971.
БЕЛЕЖКИ:
[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/Милутинова_грамота_за_скита_„Света_Петка“_в_Тморане
[2] ТДИМН I, 434.
[3] В Скопски вилает има село Орланци, с. 479.
[4] Селски глашатай. Сравни фамилното име Протогеров, Александър (1867-1928).
[5] Десятък от селскостопанската продукция.
[6] Сборно название на група данъци, които не са свързани със земеделското производство или животновъдството. Тяхното събиране и ползване било разделено между тимариота и санджак-бея.
[7] Поземлено-личен данък, събиран от раята в размер на 25 акчета.
Т о п о н и м и о 