Село Вакарел се намира във Вакарелска планина, част от Ихтиманска Средна гора, на 35 км от столицата София. Съществуването на събраното село Вакарел е засвидетелствувано от пътешествениците до средата на 13 век. Според приписката[1] на поп Вуче от 1738 г., селището е разорено през 1737 година по време на разгромяването на опита за въстание, ръководено от Самоковския митрополит Св. Симеон Самоковски по време на австро-турската война през 1736-1739 година. Окончателния му край е през 1792-1798 година и е настъпил с изтъпленията на кърджалиите и междуособните войни в Османската империя. В резултат на това по удобните, но отдалечени от пътя места на Вакарелската планина, възникват 24 селища-махали. Въпреки, че никое от селищата не носи името Вакарел, жителите им се опеделят като вакарелци и използват нарицателното “целия Вакарел” и когато говорят за себе си казват, че са от Вакарел и тогава уточняват махалата.[2]
Не е установено точно, кога се е появило името Вакарел. Единият вариант е то да е останало още от късноримската и ранновизантийската епоха, а вторият – след разгрома на латинските рицари през 1205 г. Ако се приеме вторият вариант, може би, сред най-правдоподобните схващания е предположението, че след войната на цар Йоаница, по-известен като Калоян, с Латинската империя през 1205 г. българите пленяват много латински, т.е. френски, фламандски, немски, унгарски и бургундски рицари, оръженосци и други, когато е имало вероятно доста случаи на принудително заселване на тези пленници-кръстоносци. Тази практика е осъществявана на редица места в днешните български земи. Съществуват исторически данни, че стотици, а вероятно и повече, от пленените обикновени рицари-кръстоносци са били умишлено заселвани във вътрешността на страната. Не е изключено някои от тях да са били заселени и в района на сегашното село Вакарел и името му да е дадено от тях. Но това е само едно предположение. По-вероятна е другата вече изтъкната хипотеза за много по-старото още от късноримския период трако-римско название.
През Средновековието е имало същата разпространена практика и във Византия, Унгарското кралство, Османската империя и т.н., когато военнопленници са заселвани във вътрешните части на победилата държава. И от тези по-късно смесили се с местното население заселници са останали само отделни названия. Може би е случайно съвпадение, но името на разположената в западните части на Софийска област етноге-ографска област Бурел до Драгоман съвпада с името на западноевропейския рицар-кръстоносец Готфрид Бурел. С голяма доза несигурност, но все пак не е изключено, този рицар да е бил заселен по тези места. Това обаче са само предположения. Може би, за пръв път достоверно името Вакарел се е появило „още в XVI столетие (1530 г.) заедно с Ала клисе или Аладжа клисе“ (Шишманов, 1891).
За да се появи това име около 1530 г., то вероятно се е използвало много време преди това.
Най-логично е, произходът на името Вакарел да се изведе от къснолатинския език, употребяван от романизовано местно или дошло от другаде население, а и след кръстоносните походи през ХI-ХII в. И действително, Миков (1943) отбелязва големия брой топоними, т.е. географски названия, които са от латински произход. Той отбелязва, че
запазените днес вулгаро-латински наименования можем да разделим на две групи: 1. имена, които са запазили първоначалния си романски изговор, и 2. имена, в които е запазен романският корен, към който са прибавени славянските наставки -ща, -ец, -еца, -ово, -ево и пр.“
И по-нататък същият автор пише:
„Между множеството названия към първата група ще споменем още и следните: Вакарел (Ихт.), което значи говедарче…“ [3]
Същото тълкуване дава и Чолева-Димитрова (2002)[4]. Същото схващане застъпват и Мичев и Коледаров (1989) [5]. Между другото махала с името Вакарел има и сега в с. Шума, община Годеч, присъединена към това село през 1961 г. Това село също като Вакарел е било разположено на диагоналния римски път от Белград през София и Пловдив за Цариград. Не е ясно обаче, как тази махала е получила името Вакарел.
Краткият сравнителен лингвистичен преглед на основните романски езици показа, че този автор има право, въпреки че е било по-правилно вместо “говедарче”, да употреби “кравар”, защото “крава” на латински е “vaccae” (вака), на италиански – “vacca” (вака), на испански – “vaca” (вака). Освен това “кравар” на италиански е “vaccaro” (вакаро), на испански – “vaquero” (вакеро), на румънски – ” văcar” (въкар) и т.н. Интересно е, че и сега в окръг Тулча в Румъния съществува село Въкърени (Văcăreni). Приликата е много голяма, за да бъде случайна. Това село в Румъния се споменава и от Иречек (1974). В книгата си “Пътувания по България”, имайки предвид тази прилика и ползвайки руския автор Липранди, той пише, че
едно румънско село в Добруджа срещу Галац го казват Вакарени…[6]
Очевидно е, че названието Вакарел е от къснолатински произход и отразява тогавашния основен поминък на местното население, а именно животновъдството и по-специално говедовъдството. Не е съвсем ясно обаче, защо и в наши дни част от Вакарел носи неофициалното название Калафат, а това е името и на днешния румънски град Калафат, разположен срещу Видин. Интересно е и това, че около с. Голяма Желязна, Троянско, също има местност с името Калафат. Не е изключено тук, както и в други части по българските земи, да са преминавали власи, потомци на романизовани траки животновъди, от които да са останали само тези имена, а самите те заедно със стадата си да са напуснали района на селото или да са се смесили с местното население. Делирадев (1953)[7] също приема, че името Вакарел е от трако-римски произход и вероятно е дадено от заселени трако-римски колонисти. Римските власти нарочно са заселвали районите около станциите и спирките по Военния път с оглед обслужването на пътуващите и охраняване на този важен път.
Има и други схващания за произхода на името Вакарел. Например има автори (Даскалов, 2001 и други)[8], които твърдят, че
някои тракийски имена и до сега не са побългарени. Наричаме ги със старите им тракийски имена като: Вакарел, Арда, Перперек, Велека, Ерма, Марица, Панега, Осогово, Кабиле, Нишава и много други.
Такова твърдение, специално за Вакарел, е твърде произволно и не почива на солидна езикова основа, поради което не може да се приеме. Освен това, както се вижда от Фигури 1 и 2, не малко от названията на римските пътни станции и спирки са от тракийски произход. Така че тогавашните имена на римската спирка около днешното село Вакарел – Сарто, Спарто, Спартон и т.н., са очевидно тракийски. Без да се прави внушение, но се забелязва сходство дори с името на Спартак, водачът на най-голямото робско въстание в Римската империя, а той е тракиец. Още по-рано, през IV-Ш в. пр. Хр. се среща такова подобно собствено име. Един от синовете на одриския цар Tepeс I се е казвал Спарадок. Така че селищното име Вакарел не е от тази епоха и затова в римските итинерарии е означено като Сарто, Спарто, Спарата, Спартон. А римските завоеватели са знаели много добре тракийските селищни имена и са ги използвали, което се вижда и от поместената картосхема на Фигура 2, въпреки че много от тях, и то главно там, където са били разположени легионите, носят римски названия. И това е друго доказателство, че името Вакарел не е съществувало през тракийската и късноримската епоха. То се появява векове по-късно, когато вече посочените негови по-стари названия са изчезнали и започва да се използва името Вакарел и производните от него други названия и варианти, включително и османотурски.[9]
Фиг. 2
До средата на 19. век Вакарел е сборно селище, включващо следните населени места (махали и подмахали): Пауново (в миналото Кутрахци), Поповци (Поповци и Яйчовци), Банчовци, Семковци (Семковци и Демировци), Брънковци (Сараошовци, Драслевата мах. и Долния сокак), Крушовица (Горна, Средна, Пращиловци и Ушовци), Яздирастовци, Млечановци, Бальовци, Селянин, Мечковци (Митовци и Младеновци),, Драгиовци, Балабанци, Маноиловци, Ръжана (Джаовци, Байкьовци и Токмаковци), Богдановци, Ляовци (разтурена през 1870 г.), Пореванци (разтурена през 1910), Ръжана, Драгиовци (Балабанци, Драгиовци, Маноиловци, Виделовци и Шараметовци), Корчаковци (разтурена през 1886 г.), Ежовци (разтурена през 1885 г.), Млечановци, Полиовци (Полиовци и Герджиковци), Пановци, Бузяковци и Джамузовци (Козловци, Терзийци и Дошевци), Дошевци (разтурена през 1905 г.), Обрадовци (разтурена през 1830 г.). Освен тях към Вакарел са се включвали и отдалечените села Белица и село Бърдо (Горна и Долна мах.) по пътя за град Панагюрище.[10]
След 1959 г. със собствено землище се обособяват Бузяковци, Бърдо, Белица и Пауново.
Материалът ни е любезно предоставен от проф. Борис Колев, автор на книгата „Вакарел – от древността до края на XIX век“, издателство Херон прес, София, 2013 г.
Проф. д-р Борис Колев е роден през 1948 г. Завършва като първа специалност “география” и втора “история” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1973 г. От тогава работи в Географския институт на БАН, сега департамент в създадения през 2010 г. Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Преподавал е в Софийския, Славянския и Шуменският университет. Сега е преподавател в Катедра Туризъм на Югозападния университет “Н. Рилски” Благоевград. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991 г.), както и в 37-то Народно събрание.
Автор е на повече от 100 статии, както и на книгите: Междуконтиненталните протоци (2013), География на анклавите (2010), Националното географско пространство на Република България (2008).
[1] Приписка е типичен средновековен ръкописен жанр. Приписките са всички бележки. оставени извън основния текст, дело на автори, преписвачи, преводачи.
[2] Уикипедия, страница за с. Вакарел.
[3] Миков, В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Изд. “Наука и знание”, София.
[4] Чолова-Димитрова, А. Селищни имена от Югозападна България, Изд. ПЕНСОФТ, София.
[5] Мичев, Н., П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, Изд. “Наука и изкуство”, София.
[6] Иречек, К. (1974) Пътувания по България, ДИ “Наука и изкуство”, София.
[7] Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, Изд. БАН, София.
[8] Даскалов, З. Българите са най-старите християни в Европа, ръкопис.
[9] Колев, Борис. Вакарел – от древността до края на XIX век, София, 2013, стр. 27-30.
[10] Уикипедия, страница за с. Вакарел.
Т о п о н и м и о 
Labas vacaras на литовски е добър вечер, а vakarelis означава празнично събиране или вечеринка. Предполага се, че тракийският език е бил от групата на югоизточните протобалтийски езици/Вл. Георгиев, И.Дуриданов./ Името прилича на тракийско…
ХаресвамХаресвам
При това име става въпрос за т. нар. народолатински произход на името Вакарел. Сиреч старото местно население, според елински източници – траки, при латинизацията си като част от Римската империя, възприема до някаква степен нов език, който наричат романски или народолатински. За тракийски автора смята Сарто, Спарто, Спартон, които лесно се асоциират със Спартак и Спароток. Иначе търсенето на паралели с балтийските езици не е празна работа, но посочените примери не мога да свържа с едно географско название, защото закономерно техните имена произлизат по други признаци. Единият е по име на физико-географска особеност – релеф, флора, фауна, а другият е по лично име, прякор на основател, собственик и подобни.
ХаресвамХаресвам