Черномен е историческо название за мястото на битка между силите на Прилепското кралство и Сярското княжество под предводителството на братята Мърнявчевич – крал Вълкашин и брат му деспот Иван Углеша и османската войска на султан Мурад I, предвождана от Лала Шахин. Сражението се състои преди първи петли на 26 септември 1371 г. край Черномен, днес село Орменио, южно от Свиленград, но в Гърция.
Черномен е било гранично селище и в средните векове, защото още в 1327 г. се сключва едноименния договор между българската държава на Михаил Шишман и Андроник III – император на Византия.
В XIX–XX век село Черномен е чисто българско. В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Чирмен живеят 870 българи и 120 мюсюлмани, общо 180 семейства. Според Любомир Милетич в 1912 в Чермен има 189 семейства или общо 900 българи екзархисти.
Черменица се нарича и една област в Албания, която с спомената в грамота на Василий II 1020 г. под името Черник, а в османските данъчни документи от 1467 г. е наречена Vilaet-i Čermenica. Местното население я нарича още Черменик или Черменика. Произходът на названието тогава се търси в старобългарската дума чръмьнъ ‘червен‘ (= чръмен : чермен). В Словения също се среща подобно име – Čermenica, както и в Полша – Czermna.[1]
В Македония е запазен спомен за изчезналото село в района на Велес – Чрмница, записано в XVI в под формата Чрьмница, както и Црьмница. За сравнение може да се посочи селищното име хърватското Črman Кal[2] и сръбското Crmnica.[3]
Значението на топонима Черномен досега не е вълнувало нашата научна знат. Оказва се, че то е доста старинно, като е вече е съществувало като селище в 1327 г. За името на мястото, където се е разиграла Клокотнишката битка – виж:
КНИЖНИНА:
Станковска 2001 – Станковска, Љубица. Топонимите со суфиксот –ица во Македониjа, Скопjе, 2001.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Станковска 2001, 427-8.
[2] За този тип топоними на друго място – Вердикал, Бабин кал и др.
[3] Станковска 2001, 431.
Т о п о н и м и о 