Етикети

, , , , , , , ,

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава „черната граница“. Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.
Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Жестоката и нечовешка граница е описана като че ли най-вярно от Ст. Чилингиров. „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука — казва видният български писател, като наблюдава границата при с. Стрезимировци (Трънско). — Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой. Да видите как една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии. От едната страна на невидимата гранична линия да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка. Оттук син да чака баща си, а оттатък баща да няма право дори да погледне към своя син.”[1]

Община Сурдулица се намира в Пчински окръг, югоизточна Сърбия. Простира се от бреговете на река Българска (Южна) Морава на запад докъм сегашната граница с България на изток.  Заема площ от 628 км2. Съставена е от 41 села и 1 град – общинският център Сурдулица. Най-източната част от общината, заключена между планинските масиви Рудина от североизток, Грамада от запад, Кървав камък от изток-югоизток и Царичка планина от югозапад, се ограничава една територия от около 160 км2, която до 1919 г. е част от Царство България. По силата на Ньойския мирен договор от българското етническо землище са откъснати територии, които България предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Тези области остават известни в българската историография като Западни покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Всичко това са 1500 км2 територия, 120 хилядно българско население, 120 села, един град – Цариброд и две пазарни средища – Босилеград и Трънска Клисура, 1 гимназия, 6 прогимназии, 116 основни училища със 7892 ученици, 45 черкви и 42 свещеници.

Според административното деление на България към 1885 г. селата Стрезимировци, Грознатовци, Драинци, Колуница, Кострошевци, Клисура, Сухи дол, Паля и са се числели към Трънска околия. След административна реформа през 1908 г. Трънска околия става окръжие.

С изключение на село Колуница, останалите села са разположени в най-западния дял на котловината Знеполе (или Трънска), част от физико-географската област Краище. Котловината е разположена по долината на река Ерма, ограничена между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км.

В 8 от тях според преброяване от 2002 г. Все още преобладава население с българско етническо самосъзнание.

Източник: bg.wikipedia.org

Източник: bg.wikipedia.org

Село Стрезимировци се намира в западния край на Знеполе, З/ЮЗ 19 от гр. Трън, на шосето Трън – Клисура, по л. бр. на Ерма, в полите на Въртоп и Рудина (СбТК 1940: 71). Планинският терен обуславя разпръснатия тип на селото – състои се от множество махали, разположени от двете страни на р. Ерма, след влизането й на българска територия, както и по южните склонове на планината Рудина и северните възвишения на Кървав камък. Граничи със селата Слишовци, Джинчовци и Сърбия (Сухи дол, Драинци, Грознатовци и Преслап). Към селото се числи и махала Бойна. След 1919 г. селото е разделено по-голямата му част (Горно Стрезимировци), заедно с църквата и гробището, е останала в Сърбия. Днес на границата има ГКПП. Постоянните му жители към 2012 г. са само 4.

Селото е старо българско, споменато с това име в османски извори още в 1453 г. (РСт: 465). По предание то носи името на войводата Стрезимир – един от войните на Кракра и цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността Слишовска могила.

Землището е било обитавано още пред древността. Оттук е минавал важният път Вия Дакия, затова е имало пътна станция при траки, римляни и византийци. На естествено възвишение С 2 от селото в местността Кулата има множество следи от ранновизантийска, римска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи, обикаляли през Албания.

Оброкът „Св. Рангел” и издигнатият през 2004 г. параклис „Св. Архангел Гавриил” при махала Бойна е на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в. Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време”. Преди столетие зидовете й още личали добре. След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него останала в Сърбия, а църквата им – в България. Когато там решили да си строят църква, тайно отнесли престола от старата църква (по-късно оброкът „Св. Рангел”) в Сърбия, но той по чудодеен начин се връщал на старото си място, колкото пъти и да се опитвали да го вземат.

Още към 1940 г. има солидно училище, телеграфопощенска станция, митница (СбТК 1940: пак там).

strezimirovci_rtk_1878

Етимология на името: с. на 16 км югозападно от Трън. Стар запис: Стрязимировци 1451, Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453, (ИБИ ХIII 363; РСт 465); Стрезимировци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Стрезимир (Заимов 1967: 259), срв. СелИ Strezimirovci във Вранско (IM 413; Чолева-Димитрова 2002: 172).

Родове: Евтови, Иванчеви, Колеви, Маджарски, Манчини, Паунови, Ра-дованови, Соколови.

Махали: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.

МИ в Стрезимировци: Абъдище, Авджийско, Баба Цукла, Бакалскьи кладенъц, Бàкалска/Бàкалско, Бакалци, Баноини, Бара, Бело каменъе, Бòини, Бойна загреня, *Бойни воденице, Братойно, Брод, Бука, Валог/Валога, Вардище, Буйно пут/Войно пут/Войнов път, Върбадина, Гайтанов дол, Глог, Гноица, Гноища, Голема върба, Голема падина, Голема Рудина, Големача, Големи слог, Горна круша / Горно круше, Горна Несланова воденица, Горни валог, Горни Средорек, Горно Стрезимировци, Горно цръквище, Градан/ Гръдан, Градище, Гувнище, Гувно, Давнаньскье воденице, Дамяници, Дарково равнище, Деяново круше, Джуджа, Џужина долина, Джукла, Динчино, Дирековица, Довково, Долина, Долна градина, Долна Неслановица, Долна цръквица, Долни Войнов път, Долно цръквище, Друм, Дуб, Дупкина кория, Енкова падина, За гувно, Зад воденице, Задница/ Заедница, Зарийни, Зарини, Зарине баре, Збег, Игнатово, Ижирова кория, Йованкино, Йотина, Коларска маала, Калинка, Калчине ливаде, Калънскье градине, Калънци, Каменно поле/Каменно полъе, Карла, Катине градине, Керчини, Киселщ Китка, Клинчовца, Клинчовци, Клисурске ливаде, Ковачева чука, Коноплище, Костине върбе, Кошаре, Кошарски път, Кошарци, Кривка, Круша, Крушица, Крушче, Кулата, Кушине баре, Кушине ливада, Кушлиине баре, Кушлин път, Кушлина маала, Кьиселица, Кьитче, Кьосино, Лисинска долина, Локва, Мали пут, Мали средорек, Манастир, Мартин рид, Марянови, Матеино, Метла, Милевска планина, Милошовица, Млеч, Могила, Моруза-Себелевци, Морузище, Мръдине нъиве, Мутавин мост, Мучи баба, Мърчиловица, На камик, На Кьосино, На рекъе, Над луг, Над плот, Над поятище, Негричова воденоца, Несланова воденоца, *Неслановица, Неслонов рид?, Овчинскьи кладенъц, Огреня, Оклино/ Окльина, Околчица, Остри каминье, Пажина махала, Пажине баре, Панджина поята, Пенюге, Песък, Петканище, Петкова градине, Петково, Петрова кория, Пискъино, Побиен комик/Побит камък, Под Бойни, Под друм, Под корию/Под кория, Подипут/Под пут, Пред порта, През река, Преод, При бака-Себелевци, При Бойни вoденице, При букве, При воденицу, При градина, При Дамянци, При дукян, При крушье, При луг, При Побит камък, При реку, При топила, Просия, Пръвенска река, Пръдля, Разкръсье, Райчиница, Райчино, Ракьитина ньива, Ракта, Ранчица, Росуле/ Росуля, Росуля-Кьосино, Рубина, Рудина, Рупье, Сабалевци /Сабалъевци / Себелъьевци /Собалевци, Света Петка, Сврачковица, Себелев рид, Селище, Синадиново, Собалевица / Себелъевци, Сокак, Сондол, Среден Войнов път, Средорек, Стаменове пояте, Станимирово борче, Станци, Стари доб, Стефаново, Стдиково, Стрезимировска мера, Сулиндар, Танино барче, Телино, Тесна падина, Тдончини, Топола, Тополите, Тричкова ливада, Тричково равнище, Турска гуша, Турски гроб, У баре, У корию, У огранъе, У падину, У пенугье, У реку, Уровище/Уровица, У яз, Урочандиловче, Ценине огренье, Цръква, Цръквище, Църквище, Чандиловче, Ценине пояте, Чука, Чукле, Шестойна бара/Шестдине баре, Шилкова падина, Широка бара, Широкьи кладенъц, Шопор, Шуткове кошàре, Яник, Янкова бара, Янкова долина.[1]

Местни имена в сръбската част на Стрезимировци (~40% от землището на селото до 1919 г.):

  • Беланци – махaла
  • Блато
  • Братайна
  • Братиница
  • Валог
  • Велике (Голема) Рудина – кота 1485,3 м
  • Вукашински дол – през Ристина
  • Голема дрма – от диал. дърма ‘необработено, тревясало (цяло) място‘
  • Голема ледина,
  • Грабачки поток – граничен дол с Преслап,
  • Грознатовска река
  • Дебели дел – граница с Преслап
  • Джинчовски рид – граничи с България
  • Джукина бара
  • Дубоки дол (Дабоки дол)
  • Завой
  • Зменац (Змаянац)
  • Змиярник – дол,  десен приток на Цървена р.
  • Знеполска Рудина планина (Милославска планина)
  • Качарица
  • Кладни дел – граничи с България
  • Кочански дол – десен приток на Цървенска
  • Кривулье
  • Левенов дол
  • Лештар
  • Ливадже
  • Луг
  • Лулин гроб
  • Мала долина – дол
  • Мала дрма
  • Масларник – дол
  • Ньива – СЗ досами селото
  • Орниче
  • Падина
  • Пажин рид
  • Пажина
  • Плански рид – делен с Грознатовци
  • Поляна
  • Попов камик
  • Попова глава
  • Преорица
  • Преслапска р. (Цървена р.) – приток на Ерма
  • Равна – равнина с Грознатовци
  • Райчев влас
  • Рангелос
  • Ристинска махала
  • Ровиште
  • Ропиница
  • Спасина падина
  • Средньи рид
  • Средорек
  • Средоридина
  • Странье
  • Тумба
  • Турски гроб
  • Углешев дел – кота 1168 м
  • Цветков рид
  • Яворица
  • Яз

За останалите Трънски села може да прочетете тук:

Грознатовци

Драинци

Колуница

Кострошовци

Клисура

Паля


[1] Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 104-106